Оливер Боуден: Единство

— Но имаш амбиция да се върнеш отново в Братството? — намесих се.

Той поклати отново глава.

— Не. Излекувах се. И знаеш ли кой ми помогна? Благоуханната Елиз, разбира се. Тя мразеше ордените ви. Два кърлежа, борещи се за котката, така ви нарече. Заблудени души, за такива ви смяташе. И имаше право. Каза ми, че без вас ще съм по-добре. И за това имаше право. — Той ни се озъби. — Тамплиери? Асасини? Вървете по дяволите! Приличате на старици, хванали се за косите в разпра за стари догми.

— Щом не искаш да те приемат отново в Братството, писмата не са ти нужни — отбелязах.

— Никак — настоя той.

— Защо си тук тогава?

Осъзнал, че е стигнал твърде далеч и няма връщане назад, той измъкна чевръсто два пистолета от колана си. Преди да успея да реагирам, сграбчи Елен, насочи единия пистолет към главата ѝ, а другия — към нас.

— Карълови ви поздравяват — каза той.

Елен проплака. Слепоочието ѝ побеля от натиска на дулото. Тя погледна умолително към Жак, който се бе снишил, готов да скочи, борейки се с порива да освободи Елен и да убие Ръдок и с опасението да не би да го стресне и да я простреля.

— Кои са Карълови? — попитах.

— Семейство от Лондон — отговори Ръдок, без да изпуска от поглед Жак, който се взираше яростно в него, изопнат като струна. — Отначало се надяваха да насочат френските тамплиери по избран от тях път, но после Елиз уби дъщеря им и разногласието придоби личен характер. И те, разбира се, постъпиха като всеки любящ родител, който разполага с много пари и мрежа от убийци — разпоредиха да ѝ бъде отмъстено. И не само на нея, но и на закрилника ѝ. Несъмнено ще платят щедро и за писмата.

— Елиз имаше право — отрони господин Уедърол. — Не вярваше, че Враните са се опитали да убият майка ѝ. Да, излезе права…

— Съгласен съм — кимна почти тъжно Ръдок, сякаш му се иска Елиз да е тук, за да оцени момента. И на мен ми се прииска тя да е тук, за да се насладя как го разкъсва на парчета.

— Е, всичко приключи — казах на Ръдок. — Разбираш не по-зле от нас, че няма начин да убиеш господин Уедърол и да си тръгнеш жив оттук.

— Ще видим — поклати глава той. — Отвори вратата и се отдалечи от нея.

Не помръднах. Той ме погледна предупредително и изтръгна болезнен вик от Елен, притискайки още по-силно дулото на пистолета в слепоочието ѝ. Отворих вратата и отстъпих на няколко крачки от нея.

— Ще ви предложа сделка — подхвърли Ръдок и повлече пленницата си към черния правоъгълник.

Жак не откъсваше очи от него, изгаряйки от желание да го докопа. Господин Уедърол кипеше от гняв и обмисляше трескаво положението. Аз наблюдавах и чаках, разгъвах и сгъвах пръсти, готов да извадя скритото острие.

— Неговия живот за нейния — продължи Ръдок, сочейки господин Уедърол. — Оставите ли ме да го убия, ще освободя момичето.

Лицето на господин Уедърол притъмня. Цялото му тяло излъчваше ярост.

— По-скоро сам ще си отнема живота, отколкото да позволя да ме убиеш.

— Ти решаваш. Така или иначе, преди да тръгна, трупът ти ще е на пода.

— А какво ще стане с момичето?

— Ще я пощадя. Ще я взема с мен, докато се отдалеча. Ще я пусна, щом се уверя, че не ме следите.

— Какво ни гарантира, че няма да я убиеш?

— Защо да я убивам?

— Господин Уедърол, няма начин да го оставим да отведе Елен — намесих се.

— Господин Дориан — прекъсна ме той. — Оставете ме да чуя лъжата от неговата уста, защото са му обещали възнаграждение не само за закрилника на Елиз, нали? Ще ти платят за закрилника и за камериерката ѝ, нали, Ръдок? Не възнамеряваш да освободиш Елен.

Ръдок задиша тежко. Възможностите му намаляваха с всяка изминала секунда.

— Няма да си тръгна с празни ръце, рискувайки да ме откриете и да ме убиете — заяви.

— Имаш ли избор? Или ще ни нападнеш и ще умреш и ти, или ще прекараш живота си като жигосан да умре.

— Ще взема писмата — каза Ръдок. — Дайте ми писмата и ще пусна момичето, щом избягам.

— Ще получиш писмата, но Елен няма да излезе от хижата — отсякох.

Почудих се дали осъзнава иронията, че ако не бе тръгнал след мен, ако просто бе изчакал във Версай, щях да му поднеса писмата на тепсия.

— Ще ме хванете. Още щом я освободя.

— Няма. Давам ти дума. Вземи писмата и си върви.

— Дай ми ги — реши той.

Господин Уедърол бръкна в куфара, извади купчина писма и ги вдигна.

— Ти. — Ръдок посочи Жак. — Прибери писмата в торбата на седлото ми. Доведи ми коня пред вратата и подгони коня на асасина. Побързай, ако не искаш възлюбената ти да умре.