Сара Маас: Двор от крила и разруха

Мигновено я харесах. И нейните кожени доспехи бяха изцапани с кал, освен това бяха различен модел от илирианските, но видимо създадени от друг летящ народ, за да топлят в небето. Няколко пръски кръв червенееха по медената кожа на шията и ръцете й, ала тя като че ли не беше забелязала. Или не я интересуваше. Защото протегна длани към мен.

— Велика господарке — поздрави ме Мириам с акцент, мелодичен и плътен като на Дракон.

Поех ръцете й и с изненада открих, че са сухи и топли. Тя стисна силно пръстите ми, а аз съумях да кажа:

— Много съм слушала за теб. Благодаря ти, че дойде. — Хвърлих поглед на Рис, който ни наблюдаваше с вирнати вежди от купчината си възглавници. — За току-що възкресена от мъртвите — процедих стегнато, — изглеждаш учудващо спокойна.

Рис се подсмихна.

— Радвам се, че си възвръщаш обичайната духовитост, скъпа Фейра.

Дракон изсумтя и на свой ред хвана ръцете ми, стисвайки ги толкова силно като другарката си.

— Всъщност, милейди, пропуска да спомене, че не може да се изправи от старост.

Завъртях се към Рис.

— Да не би…

— Добре съм, добре съм — успокои ме той, махвайки с ръка, въпреки че простена леко. — Но ето, поне вече научи защо толкова време не съм гостувал на тези двамата. Ужасно груби са с мен.

Мириам се засмя и отново се настани на възглавниците.

— Другарят ти тъкмо ни разказваше твоята история, защото ти май вече си чула нашата.

Бях я чула, но когато принц Дракон се върна с елегантна крачка на стола си, а аз седнах на другия до него, впервайки взор в двамата ни гости, ми се прииска да узная всяка подробност. Някой ден — не утре, но… някой ден имах желание да чуя цялата им история. Сега обаче…

— Видях… видях, че се биете с Юриан. — Дракон веднага се напрегна, а Мириам премрежи поглед. — Той… мъртъв ли е?

— Не — отвърна лаконично Дракон.

— Мор — поясни мрачно Мириам — ни убеди да не… уреждаме сметките си.

Иначе вероятно щяха да го сторят. Ако съдех по изражението на Дракон, принцът не се беше отказал от кръвната си вражда. А изтезаният блясък в очите на Мириам ми подсказваше, че по време на битката им се бе случило много повече, отколкото признаваха. Въпреки това попитах:

— Къде е той?

Дракон сви рамене.

— Нямам представа под кой камък е пропълзял, след като му пощадихме живота.

Рис ми се усмихна едва-едва.

— При хората на лорд Грейсън е, грижи се за ранените.

Мириам се намеси деликатно:

— Юриан… приятел ли ти е?

— Не — отговорих. — Тоест, не смятам, че е. Но… казваше истината. И в действителност ми помогна. Много.

Никой от двамата дори не кимна. Само си размениха продължителни погледи и мълчаливи думи.

— Май зърнах Нефел по време на битката — подхвана Рис. — Има ли шанс да я видя за малко, или вече е прекалено голяма клечка, за да приказва с мен?

Смях — красив смях — танцуваше в очите му.

Изопнах гръб, засмивайки се.

— Нефел е тук?

Дракон вдигна тъмната си вежда.

— Познаваш ли я?

— Чувала съм за нея — обясних, надничайки към входа на шатрата, сякаш очаквах да се появи от там. — Аз… дълга история е.

— Имаме време — отвърна Мириам, а сетне добави: — Е… поне мъничко.

Защото ни чакаха много, много задачи. Включително…

Поклатих глава.

— По-късно — казах на Мириам и другаря й. Доказателството, че светът можеше да съществува и без стената, без Мирния договор. — Има нещо… — Предадох мисълта си по връзката ни с Рис и чак когато той кимна одобрително, продължих: — Островът ви още ли е таен?

Мириам и Дракон се спогледаха гузно.

— Най-искрено се извиняваме за това — пророни Мириам. — Явно магическата заблуда е подействала твърде добре, щом е отблъсквала дори приятелски настроени посетители. — Тя килна глава и красивите й букли се люшнаха от движението. — Щяхме да дойдем по-рано. Тръгнахме веднага щом научихме за бедата ви.

— Не — поклатих глава, мъчейки се да намеря правилните думи. — Не… не ви виня. Свещена Майко, та ние сме ви толкова задължени… — Въздъхнах. — Задължени сме ви. — Дракон и Мириам възразиха, но аз додадох: — Исках да кажа, че… ако опитаме да скрием някъде предмет с ужасяваща сила… Кретея удачно място ли е?

Двамата пак си размениха погледи — погледи между другари.

— Да — рече Дракон.

Мириам промълви:

— Говориш за Котела.

Кимнах. Бяхме го довлекли в лагера ни и сега го пазеха всички илирианци, способни да стоят на краката си. Никой от другите Велики господари не беше попитал още, но… Знаех, че ще възникне спор, че е възможно да подхванем вътрешна война заради правото над Котела.