Сара Маас - Двор от крила и разруха

— Затова ли така лесно си склонила да дойдеш?

Половинчата усмивка.

— Отчасти. Люсиен намекна, че имаш определени умения. Някои от другите Велики господари също.

Баща му например — истинският му баща. Хелион.

Тя продължи, преди да смогна да отговоря.

— Не ми остава много време. Трябва да се връщам при езерото. При него.

При магьосника, който я държеше на каишка.

— Кой е той? — поинтересувах се аз.

Васа поклати глава и макар че очите й притъмняха, махна с ръка, повтаряйки въпроса си:

— Можеш ли да унищожиш проклятието ми?

— Не знам… не знам как да разрушавам подобни заклинания — признах. Лицето й посърна. А аз побързах да допълня: — Но… ще пробваме.

Тя се замисли.

— Тъй като армиите ни трябва да се възстановят, няма как да си тръгна веднага. Може би това ще ми осигури… вратичка, както се изрази Люсиен, за да остана по-дълго. — Тя отново поклати глава. — Ще го обсъдим по-късно. — Заяви. — Както и заплахата от другите кралици.

Сърцето ми прескочи.

Свирепа усмивка изви устните на Васа.

— Ще опитат да се намесят — обясни ми тя. — Да повлияят на мирните преговори. Хиберн ги е изпратил у дома преди битката, но не се и съмнявам, че те са го подтикнали към това решение. За да не пропиляват войските си тук.

— За да ги използват другаде? — включи се Неста.

Васа отметна гладката си коса през рамо.

— Ще видим. А вие мислете как да ми помогнете.

Изчаках да се отправи към всекидневната, преди да вдигна вежди заради заповедта й. Или не знаеше, или не я беше грижа, че и аз съм кралица.

Неста се подсмихна.

— Освен да ти пожелая успех.

Намръщих се, потискайки тревогата, която вече се зараждаше в стомаха ми, и попитах:

— Къде тръгна? Срещата започва.

— Защо да присъствам?

— Ти си почетният гост. Все пак уби краля.

По лицето й пробягаха сенки.

— Е, и?

Примигнах насреща й.

— Освен това си наша пратеница. Редно е да присъстваш.

Неста надникна към стълбището и чак тогава забелязах, че държи нещо в юмрук.

Малка дървена фигурка. Не можех да определя на какво животно е, но мигом разпознах дървото. Изработката.

Беше една от миниатюрните фигурки, които баща ни дялаше от дърво през годините, когато… когато не вършеше нищо друго. Вперих очи в лицето й, преди да е забелязала, че я наблюдавам.

Неста попита:

— Според теб ще постигнем ли нещо с тази среща?

От съседната стая ни слушаха толкова много елфически уши, че не посмях да дам друг отговор, освен истината.

— Не знам. Но съм готова да опитам. — Протегнах ръка към сестра си. — Искам и ти да участваш. Да останеш с мен.

Тя погледна изпънатата ми напред ръка. За секунда допуснах, че ще си тръгне.

Но тя я пое в своята и влязохме заедно в стаята, пълна с човеци и елфи. Двете части на този свят. Всички части на този свят.

Върховни елфи от всички дворове. Мириам и Дракон с тяхната собствена свита. Човеци от множество земи.

Множеството обърна очи към нас, когато с Неста прекрачихме прага, отправяйки се към мястото, където Рис и другите ни чакаха, наредени с лице към пълната стая. Потиснах студената тръпка, полазила ме при вида на съсипаните мебели, съдраните тапети, провисналите завеси. Ала и това беше по-добре от нищо.

Навярно същото можеше да се каже и за света ни.

В стаята се спусна тишина. Усетих ръката на Рис върху кръста си; той ме побутна нежно и аз пристъпих напред. Вдигнах брадичка, плъзвайки поглед по лицата пред себе си. Усмихнах им се — човеци и елфи, събрани в мир.

Проговорих с ясен, уверен глас:

— Казвам се Фейра Арчерън. Някога бях човек; вече съм елф. Наричам и двата свята мой дом. И бих искала да обсъдим изменението на Мирния договор.

Светът не можеше да процъфтява разделен.

Първата ни среща продължи четири часа; мнозина бяха избухливи от умора, но… съумяхме да изградим някои същностни връзки. Да си разменим важни истории. Легенди, предавани и от двете страни на стената.

Разказах им своята история.

Цялата.

Разказах я пред съвършено непознати, пред приятелите си, пред Тамлин, изправен с каменно лице до далечната стена. Обясних за годините на нищета, за премеждията ми В недрата на Планината, за любовта, която бях намерила и изоставила, за любовта, която ме беше изцерила и избавила. Гласът ми не трепна нито за миг. Не пресекна нито веднъж. Почти всичко, видяно в Оуроборос — показах го и на тях, разказах им за него.

А щом приключих, Мириам и Дракон излязоха да разкажат своята история.