С Кинкейд: Създадена да убива

Поех ръката му.

Лицето му грейна в щастлива усмивка, когато ми помогна да се изкача заедно с него на подиума. Застанахме там над Хелиосферата, пълна с Високопочитаеми и Излишни. Дори и в този момент съюзниците на Тирус освобождаваха залата от присъствието на противниците му, сега негови пленници. Ръката му, която държеше моята, беше силна и уверена. Погледът му бе така напрегнат, че направо ме изгаряше. Огледах залата, бойното поле, където най-накрая беше надхитрил Сигна Домитриан.

Тази касапница е била замислена от него през месеца, в който се беше постарал да укрепи властта си като нов император. Вероятно за него е било по-лесно да спечели съюзници като предстоящ император, отколкото като Първи престолонаследник със съмнителна репутация. Беше работил с луминарите и ги беше вмъкнал тук като свои нови наемници. Беше разбрал кои са поддръжниците на Сигна и ги бе обезвредил всички наведнъж. Беше се престорил, че ще ме принесе в жертва, за да покаже преклонението си пред Сигна, като през цялото време беше планирал тя да заеме мястото ми.

Вече не би трябвало да се учудвам, че Тирус мисли с десет стъпки пред всички останали. Човек, способен на това, със сигурност не би имал нужда да убие Сидония Империан, само за да спаси живота ми.

Имах нужда да повярвам в това и го сторих. Взех решението си. Избрах истината, която Тирус ми предложи, и отчаяно се надявах тя никога да не ми загорчи.

Въведоха свещеника, който трябваше да помаже Тирус с масла, както подобава на новия император. Но когато посегна за ръката му, видя, че тя държи моята. И не я пусна, когато двамата застанахме заедно пред хелионисткия свещеник.

Той се отдръпна инстинктивно назад.

— Това е изчадие — каза изумен. — Не мога да благословя едно изчадие.

Понечих да отдръпна ръката си, но Тирус я стисна силно, а очите му се впиха в свещеника.

— Бих предпочел да останете на служба в Хризантемиума. Не виждам причина моите и вашите цели да са противоположни едни на други. Но ако не помажете нея, няма да помажете и мен. Немезида ще бъде моята императрица.

— Това би било извращение, оскърбление за Живия Космос. Никой император не може да пренебрегне помазването, а аз няма да благословя едно изчадие!

Тирус само се усмихна.

— Огледайте се, отче. Това е нова ера. И ако се наложи, тя ще ви остави в миналото.

При тези думи той допря ръката ми до бузата си и му обърна гръб. В залата се чу как тук-таме хората шумно си поеха въздух, но никой не се осмели да каже нещо против новия император Тирус фон Домитриан. Когато той слезе заедно с мен, изоставяйки свещеника на подиума с неизползваната фиала в ръка с благословеното от звездите масло в нея, в залата се вдигна оглушителна глъчка.

Високопочитаемите и Излишните от всички страни се разделиха, за да ни сторят път, а аз почувствах как сърцето ми ще изскочи от гърдите, защото разбрах важността на това, което правеше Тирус. Той не само изоставяше хелионистите, но и всички, които се придържаха към старите порядки.

На входа се почувствах така, като че ли се бях събудила от сън.

— Тирус, как би било възможно? — обърнах се към него. — Може да поемаш рискове като нов император, но тази империя няма да търпи да се ожениш за едно изчадие. Дори Излишните ме смятат за нещо отвратително!

— Ще направя всяка жертва за ерата, която искам да настъпи, Немезида — отвърна ми той, впил очи в моите. — Но не и тази. Не и теб. Никога теб .

Веднъж Сигна беше казала, че властта променя хората. Докато гледах Тирус, у мен започна да се промъква странно, мрачно предчувствие. Не можех да зная какво ни очаква през следващите месеци и години, но можех само да се надявам неговото лукавство да си остане все така благородно и чисто, както вярвах, че е, защото в противен случай Тирус имаше всички качества да се превърне в най-страховития владетел, познат на тази империя.

Той ме придърпа към себе си и ме целуна пред погледите на всички в Голямата хелиосфера.

Тази целувка ме изпълни с усещане, че всичко е точно такова, каквото трябва да бъде. Устните му бяха меки и топли. Обвих ръце около него — Тирус в церемониалните одежди и аз в дрехите, които възнамерявах да нося в смъртта си.

Някои можеха да ни нарекат чудовищна двойка и щяха да бъдат прави. Тирус и аз бяхме скорпиони, всеки по своя начин, опасни същества, преминали заедно и най-коварните реки. Заедно можехме да жилим, но и да плуваме.

Може би скорпионите не бяха единствените, които можеха да се спасяват помежду си.