С Кинкейд - Създадена да убива

Вгледах се в него с немигащия поглед на изчадие, готова да умра тук, пред него.

Високопочитаемата Сигна пристъпи напред, облякла най-хубавите си одежди.

— Убийцата на сина ми, император Рандевалд, ще послужи за огнена жертва, слагаща началото на тази славна, нова ера в нашата история!

Тя вдигна ръка и даде знак на наемниците да ме избутат по-близо.

Не се противих, когато извиха ръцете ми зад гърба, изтикаха ме напред и ме накараха да падна на колене.

Забелязах изчадията на Сигна — Риск и Мъка — да стоят встрани до прозореца. Бяха застанали непосредствено до една ниша в стената, в която имаше малък контейнер с размерите на ковчег. Това щеше да бъде последният ми дом. Бяха готови да ме набутат насила вътре, ако се съпротивлявам. От мястото си виждах, че е от прозрачно кристално стъкло. Щяха да ме напъхат в него и да ме изстрелят в най-ярката звезда.

— Осъдената иска ли да каже нещо? — попита Сигна.

Срещнах погледа на Тирус и запазих мълчание. Там горе, далеч от мен, той приличаше на огромна, блестяща статуя, така недостъпен, че се запитах как съм могла изобщо да докосна тялото му и да видя усмивката му. Беше далечен като празнотата на хиперпространството.

— Да живее императорът! — провикна се Сигна и даде знак на изчадията.

Те пристъпиха към мен, готови да ме сграбчат за последното ми пътуване до моята гробница.

В този момент Тирус вдигна двете си ръце. В залата се възцари тишина. Сигна бързо го погледна и аз разбрах, че това е някакво нарушение на процедурата.

— Бабо — каза той, без да я погледне, — най-скъпа майко на майка ми и величайши корен, от който са произлезли толкова много издънки от семейството ми… — Той се наведе към нея и я изтегли горе до себе си. — Спомняш ли си как веднъж ти се закле пред Живия Космос, че ако аз се възкача на трона, ти ще се изстреляш в някоя звезда?

Тя се вгледа в него за миг, а после устните ѝ се изкривиха в усмивка.

— Тогава нещата бяха много различни, Ваше Величество!

— Да, да.

Тирус допря ръцете ѝ до бузите си, като продължи да я гледа с пресметливите си очи с бледи мигли.

— Но ние не трябва да обиждаме божествения Космос, като нарушаваме клетвите си.

Усетих как кръвта нахлува в ушите ми. Видях, че Сигна силно пребледня.

— Сигурно се шегуваш — каза тя с леден глас.

В този момент Риск и Мъка осъзнаха, че Тирус не се шегува. Веднага пуснаха ръцете ми и се втурнаха напред…

— Сега! — заповяда Тирус, без да откъсва поглед от лицето на баба си.

Наемниците, които бяха дошли въоръжени с електрически пушки заради мен, насочиха оръжията си към Риск и Мъка и стреляха. Двете изчадия изкрещяха, но се втурнаха напред въпреки лъчите. Телата им се блъснаха в наемниците, които се опитаха да ги спрат, обгръщайки и тях в светлина, но наемниците продължаваха да се хвърлят на пътя им с такава преданост, каквато никой Излишен не бе проявявал към Високопочитаемите.

Мъка и Риск се строполиха на земята, а телата им се затресоха от пронизващите ги огнени снопове. Навсякъде около тях бяха разпръснати десетки тела на наемници, загинали от същите снопове, които само бяха зашеметили изчадията. Около мен се чуваха викове и крясъци. Обърнах се и видях, че в тълпата бе настанала пълна суматоха. Още наемници бяха започнали да стрелят срещу Високопочитаемите с енергийни оръжия, удряха ги с електрически палки и ги поваляха на земята. Някои от нападателите също бяха Високопочитаеми, от великолепно облечения елит на империята. Бяха извадили скритите си оръжия и поваляха целите, които очевидно предварително си бяха набелязали. Стреляха по тях с електрически лъчи, удряха ги отзад по главите с палки. Повечето от нападателите обаче бяха Излишни . В този миг забелязах познато лице с прясно изрисуван на главата знак на Домитриан и сърцето ми подскочи.

Бащата на Невени беше този, който се нахвърли срещу сенатор Фон Фарт и го прикова на пода. Погледнах встрани и видях една жена, също луминар, да поваля сенатор Фон Кантернела.

Луминари. Какво правеха тук луминари, които се преструваха на наемници на Домитриан?

Тирус наблюдаваше всичко това, застанал на издигащия се над залата подиум, докато Сигна крещеше битката да спре. Наемниците се стекоха около повалените от Риск и Мъка, за да им помогнат, а други бързо завързаха ръцете и краката на изпадналите в безсъзнание изчадия.

Никой не ме докосна.

А после така добре планираната суматоха стихна. Почти половината от най-влиятелните хора в империята лежаха на земята в краката на другата половина. Над тях стояха прави Високопочитаеми, които ми бяха познати — от фамилиите Ротси, Амадор, Уолстром. Оцелелите наследници на сенаторите от фракцията на сенатор Фон Империан. Другите, които все още едва си поемаха дъх след битката и на лицата им пламтеше триумф, бяха онези луминари, представящи се за наемници.