С Кинкейд - Създадена да убива

— Така — рече Сигна, — това е бил планът ти въпреки всичките ти приказки за съюз. Искаше да измамиш и мен, и сина ми.

— Да — отвърна студено Тирус. — Но явно ти ме изпревари.

— Разбира се, че те изпреварих. Винаги ще бъда една стъпка пред теб. Подозирах, че искаш да ме вкараш в капан. Затова първо приготвих своя. Изглежда, че твоето изчадие, с което нямаш химическа връзка, наистина те обича. Мислех, че ще те убие. Имаше всяка причина да го стори. Въпреки това обаче не можа.

— Не си видяла какво се случи току-що — каза Тирус и ме погледна. За миг лицето му изрази някаква емоция. Истинска мъка.

Опипах врата си, опитвайки се да разбера къде са имплантирани електродите.

— И ето ни сега в безизходица — каза Сигна. — Виждаш, че Рандевалд е мъртъв, а имаме нужда от император. Не мога сама да се възкача на трона, затова се нуждая от някого от моята кръв.

Тирус погледна двете изчадия на Сигна, готови да пресекат залата и след миг да го убият.

— Ти постъпи умно, като се опита да ме убиеш, Тирус — продължи тя. — Защото беше прав. Аз съм най-достойна от семейството да управлявам. Правех го чрез дядо ти в продължение на години, правех го и чрез сина си. А сега или ще го правя чрез теб, или ще умреш още тук и империята ще трябва да се задоволи на трона да седи една ненормална, на която ѝ текат лигите… Бих предпочела теб. Ако сложа Девини на трона, ще възникнат прекалено много проблеми. Всички Високопочитаеми ще започнат да говорят за мозъчното ѝ увреждане. Но никой няма да оспори твоите претенции.

Тирус се засмя.

— И сега как бихме могли да бъдем съюзници? Аз възнамерявах да те убия. Скоро след това чичо ми щеше да те последва. Знаеш го.

— О, но освен това знам и колко си умен. Достатъчно умен, за да се страхуваш от мен.

Той се загледа с празен поглед в жената, която беше убила родителите му и повечето членове на семейството му.

— Да.

Сигна вирна брадичка.

— Подлото изчадие на Империан днес уби любимия ни император. Всички ще узнаят за това.

Тирус си пое дълбоко въздух.

— Няма ли? — попита рязко Сигна, а изчадията до мен заплашително се размърдаха и Тирус ги погледна с тревога.

Преглътна мъчително и рече:

— Както кажеш, бабо.

— И твоето изчадие ще бъде жертвеният огън при коронацията ти. Жертвен огън в най-истинския хелионистки смисъл.

Тирус стисна юмруци.

— Любов или власт, Тирус — изграчи Сигна. — Знам какъв избор съм правила от време на време. За един истински мой внук има само един избор.

После бавно, мъчително Тирус падна на колене пред нея и я погледна с пресметливите си очи.

— Както пожелаеш, бабо.

Тя се усмихна като голяма доволна котка и допря ръката си до бузите му.

После рече:

— Да поздравим императора.

Позициите им бяха напълно разменени, новият император на колене, а вероломната му баба над него, гледаха се с едни и същи очи, предпазливи и цинични, напълно лишени от обич или доверие.

И двама се бяха опитали и не бяха успели да се убият един друг, като използват Рандевалд; вместо това убиха само него. Сега този сатанински съюз щеше да продължи и тъкмо такова щеше да бъде и владичеството на Тирус. Нито един от неговите възвишени идеали и големи планове нямаше да се осъществи под железния юмрук на Сигна, защото тя щеше да бъде истинският владетел.

Наблюдавах това с опустошено сърце, все още остро усещаща електродите във врата си — доказателство, че съюзът ми с Тирус винаги е бил една лъжа. Съжалявах само, че не бях прозряла навреме истинската му природа на един Домитриан, за да спася Сидония.

Събудих се и видях, че пак съм се озовала в кошарите. Или така си помислих, когато чух бръмченето на силовото поле около мен и видях ярките светлини отгоре.

Надигнах се бавно и седнах. Тирус стоеше със скръстени ръце от другата страна на силовото поле. Чакаше да се събудя.

Вратът ми пареше. Вдигнах бързо ръка и почувствах заздравелия разрез. Усмихнах се с презрение. Като че ли изваждането на електродите сега имаше някакво значение!

— Отначало ми беше трудно да ти се доверя — рече тихо Тирус. — А след това сърце не ми даде да ти го кажа, когато ми се искаше тези електроди да ги няма.

— А после пак ги използва.

— Ти щеше да ме убиеш.

— Аз пак ще го сторя. — Скочих на крака, трепереща от гняв. — Мразя те с всяка фибра на тялото си.

Тирус ме изгледа, без да мигне, безчувствен, недосегаем.

— Знам какво мислиш за мен. Разбрах какво се е случило със Сидония. Видях телата във вилата на Елантра. Семейство Пасус настоява за правосъдие. Баба нареди да ги прогонят обратно в тяхната система, за да не направят нещо безразсъдно.