С Кинкейд - Създадена да убива

От гърлото на Сигна излезе приглушен звук, сякаш се давеше.

— Ти…

Тирус се усмихна, но погледът му беше изключително студен. Разбрах какво прави.

Обвинението ми беше свързало удобно съдбата на Сигна с неговата, каквато и да е тя. Нямаше да загине, без преди това да види как тя среща и своята съдба.

— Риск, хвани племенника ми! — нареди императорът, без да сваля очи от Високопочитаемата Сигна. — Що се отнася до теб, майко, възнамерявам да приема предложението ти. Ти може да направиш нещо, преди да мога да те спра. Няма причина да те оставя да напуснеш тази зала.

Сигна ахна от изненада.

— Рандевалд, какви ги говориш?

Той оголи зъби.

— Ако те оставя, ти без съмнение ще намериш начин да се измъкнеш от присъдата. Не, няма да ти дам възможност да заговорничиш със своите съюзници. Ще умреш тук и сега заради този срамен опит да посегнеш на живота на собствения си син, а когато умреш, Тирус ще бъде убеден да даде публично показания за вината ти, както и за всичко друго, което пожелая. Мъка! — изкомандва той изчадието. — Убий я!

Мъка и Риск не се помръднаха.

Тирус се намръщи и също погледна нататък.

— Мъка! — изръмжа императорът и се наведе напред. — Казах, убий майка ми!

От мястото, където бях коленичила, вцепенена и безчувствена, видях Мъка да поглежда Сигна. Този поглед… в него имаше въпрос.

Сините очи на Риск също я гледаха.

Нито едно от двете изчадия не се подчини на императора.

Затаих дъх.

А Риск и Мъка гледаха Сигна в очакване на нареждания.

Те не бяха изчадия на императора.

Бяха нейни .

Бяха нейни, така както са били нейни и в деня, в който говорих с императора, когато се опитах да насоча подозрението му към Сигна. Тогава Мъка насила ме изведе от стаята, а Риск задържа императора — заради Сигна.

Тя е знаела, че Тирус и аз заговорничим срещу нея.

Сега лицето на Сигна се изкриви от отвращение.

— Рандевалд, как смееш да се съмняваш в мен? Предпочетох те пред другите си деца. Винаги съм предпочитала теб. А днес, въпреки твоето вероломство, бях избрала отново теб, този път пред собствения си внук — момче, което би могло да те надхитри още в люлката си. Мислех да ти го сервирам на тепсия, а ти какво направи? Обърна се срещу мен. През всичките години пренебрегвах дори собствената си сигурност, като заповядах на изчадията си да защитават теб вместо мен. Олеле! — Тя замълча за момент и се подсмихна, когато смаяното изражение на императора ѝ показа, че е разбрал. — Точно така, аз така и не ти казах. Тяхната връзка никога не е била с теб, Рандевалд. Те са мои . Но въпреки всичките ми саможертви каква е наградата ми? — Сигна разпери ръце. — Нареди да ме убият! Виждам, че трябва да приключваме с това. Риск, Мъка, убийте този предател!

Риск се втурна към императора и след миг го повали на земята. Мъка скочи и разби най-близкия бот по сигурността, като избегна лъчите на другите ботчета и после се нахвърли на следващия.

Императорът изрева изненадан, когато се намери на земята, оставен на милостта на собствените си изчадия. Тирус отстъпи назад, олюлявайки се, а аз скочих на крака и се втурнах към него… да направя… Какво? Не знаех. Да го защитя или да го нараня?

Не успях да стигна толкова далеч.

Погледът на Тирус се стрелна към мен и на лицето му се изписа тревога. Щракна с пръст.

Изведнъж електричеството ме прониза и ме събори отново на земята. Паднах на пода. Всяка клетка от тялото ми вибрираше. Останах да лежа там, зашеметена. Електродите.

Беше ми казал, че ги е деактивирал. Нищо подобно. Били са там през цялото време.

Никога не ми се беше доверявал.

Преди малко се бях почувствала предадена. Сега обаче с мъка си поемах дъх, познала истинската болка от предателството. Минаваше като безпощаден огън през сухожилията ми.

Секунди или минути по-късно можах да извия глава и да се огледам наоколо. Императорът гледаше с отворена уста майка си, жената, която не беше разбрал до този момент. После се чу грозно изпукване. Риск му беше прекършил врата.

Тялото на Рандевалд се свлече на пода. Беше мъртъв.

В залата се възцари пълно мълчание. После Сигна посочи към мен и след миг Риск и Мъка се нахвърлиха върху мен. Сграбчиха ме за ръцете и ме изправиха помежду си. Не се съпротивлявах. Как бих могла? Ако го сторех, Тирус щеше да активира електродите. Останах така да гледам как Сигна се приближи до него.

Бледите очи на двама Домитриан се вторачиха едни в други, като противници сред осеяно с трупове бойно поле.