С Кинкейд - Създадена да убива

— Моля те — рече тя и очите ѝ се напълниха със сълзи…

Забих юмрука си в меката плът на торса ѝ и най-после се добрах до целта си: изтръгнах сърцето на Елантра Пасус. Цялата бях потънала в кръв, но въпреки това гневът и злобата ми не стихваха, защото в нищо от случилото се нямаше логика. Органът беше хлъзгав и горещ в ръцете ми. Вгледах се в него, а тялото беше в краката ми. Не можех да разбера как можа да стане всичко това.

Сега какво?

Сега какво?

СЕГА КАКВО?

Пуснах сърцето и се изправих. Тялото на Елантра лежеше под мен. Ръцете и роклята ми бяха потънали в кръв. Лампите светеха прекалено ярко, в ушите си чувах силно бучене, този път Сидония беше мъртва, беше мъртва, бях я видяла да умира.

Паднах на колене и повърнах. От мен излезе всичко жлъчно и гадно, но имаше още, защото как се беше случило всичко това, как…

Ужасното бучене в главата ми и обзелият ме ужас, изглежда, бяха заглушили шума от пристигането на Високопочитаемата Сигна. Видях я да стои там с посивяло лице, за първи път ужасена и останала без дъх при вида на такава касапница. Когато повдигнах глава да я погледна, тя измъкна едно енергийно оръжие.

— Не се приближавай.

— Тя я уби — казах, едва поемайки си дъх, аз. — Елантра уби Дония.

Сигна ме заобиколи и започна да наднича в стаите една след друга. После отиде в тоалетната. Огледа я продължително и се върна.

— Значи все пак момичето на Империан е било обречено — рече Сигна.

После се засмя с нейния рязък, злобен смях.

Засмя се.

Засмя се.

Аз се хвърлих към нея, но енергийният сноп ме повали на земята, отеквайки във всяка клетка на тялото ми. Високопочитаемата Сигна се извиси над мен, като продължаваше да държи оръжието готово за стрелба, и ме погледна с ястребовите си очи.

— Това е твоя работа, нали? — изкрещях аз, побесняла от яд.

Изправих се на крака, олюлявайки се, и застанах срещу нея, но в стаята всичко притъмня и можех да виждам само нейното жестоко, безмилостно лице.

— Ти стоиш зад всичко това!

Сигна присви очи.

— Глупачка! Да не би да мислиш, че ще се опитам да отровя едно изчадие? Знам чия работа е това, не съм го направила аз. Мъртва Сидония Империан, мъртва и Елантра Пасус… С един куршум — два заека. Много удобно за внука ми.

Нейният… внук.

Замръзнах.

— Не — казах аз.

Сигна вирна глава.

— Знаех си, че той няма да пожертва теб, но се питах как ли ще успее да излезе от ситуацията.

Тя повдигна тънките си вежди и огледа касапницата.

— Сега знам. Изглежда, че е предпочел вместо теб да умре момичето Империан.

— Не — прошепнах аз едва чуто.

— Една мъртва Сидония Империан означава, че едно определено изчадие може да заеме мястото ѝ. — Гласът на Сигна трепереше от злоба. — И разбира се, съвсем естествено е това изчадие да отмъсти за смъртта на господарката си, а така Тирус може да си измие ръцете от Елантра, без аз да разбера, че той е замислил смъртта ѝ… Или поне така си е мислел. Наистина е твърде обидно да си мисли, че може да ме измами. Тези маневри аз съм ги измислила.

— Грешиш.

Обливаха ме ту горещи, ту студени вълни, но мислите ми продължаваха да се въртят около думите ѝ. Зарових окървавените си ръце в косата и си спомних нещо.

Той малко ме обезпокои, когато говореше за възможностите , ми беше казала Дония. Мисля, че не е голям оптимист за възможността аз отново да стана сенатор Фон Империан, без това да е свързано с много трудности…

Значи може би… може би е поел по друг път.

Накарал е Елантра да ме покани да я помазвам, след като е знаел точно какви въпроси и разкрития ще последват… Можел е да ѝ даде да разбере, че още ме обича, без непременно да говори направо за това. Ето какво е довело до решението на Елантра да ме убие. Когато тя го е попитала направо, той само ѝ е показал отровата, защото е знаел, че тя ще подейства на Сидония, но не и на мен. Бил е наясно с церемонията по помазването: рисунката е трябвало да бъде направена точно по начин, който ще изисква помощта на Сидония. В края на краищата едно изчадие не би могло да знае как се извършва церемония по помазване. Сидония е трябвало да се притече на помощ, а отровата е можела да бъде скрита много лесно в маслото…

А ако Елантра убиеше Сидония, аз можех да си остана Сидония. Ако убиех Елантра, нямаше да се наложи да се жени за нея. Нямаше да изглежда, че вината е негова, нито на Сигна. Това беше… това беше точно начинът, по който действаше Тирус. Блестящ, коварен план.