Кристофър Прийст - Престиж

— Починалият от братята е бил докаран болен в апартамента в Хорнзи. По описанието заключих, че е получил сърдечен удар. Мис Уенскъм е повикала личния лекар на Бордън и след като са изнесли тялото, е дошла полицията. Когато им разкрила кой е починалият, си тръгнали, за да направят допълнителни проучвания, но така и не се върнали. По-късно се свързала с лекаря, за да открие, че е неконтактен. Асистентът му й съобщил, че мистър Бордън наистина е постъпил в болница, но се е възстановил и е бил изписан. Тъй като мис Уенскъм била с него, когато починал, не можела да повярва. Отново се обърнала към полицията, но за нейно изумление те също го потвърдили… Чух всичко това от самата мис Уенскъм. И така, от казаното от нея заключавам, че е нямала представа, че Бордън поддържа второ жилище. Изиграл я е напълно. Поне що се отнася до нея, е била с Бордън ден и нощ, а в останалите случаи винаги е знаела къде се е намирал.

Докато ме угощаваше с историята си, Кьониг се бе навел напрегнато напред в стола.

— Но ето че Бордън умира внезапно, а тя остава стъписана и разстроена, както всеки в нейното положение, но няма причина да вярва, че в това има нещо необичайно. И със сигурност е умрял, според нея. Тя твърди, че е останала с трупа повече от час, преди да пристигне докторът, и по това време тялото е било изстинало. Лекарят е направил оглед и е потвърдил смъртта, след което заявил, че ще подпише смъртния акт, когато се върне в клиниката. И въпреки това сега тя е изправена пред отрицанието на всички, свързани със случая, както и пред неоспоримия факт, че Алфред Бордън играе на сцената, изпълнява магиите си и определено не е мъртъв.

— Ако смята, че Бордън е един човек, тогава как, за бога, се справя с тези доказателства? — прекъснах го аз.

— Попитах я, разбира се. Както ви е известно, тя има опит в света на илюзиите. Твърди, че след продължителен размисъл е достигнала до печалното заключение, че Бордън е използвал магически техники, за да фалшифицира смъртта си, например като е изпил някакво лекарство, и че всичко е просто една заплетена измислица, за да успее да я напусне безнаказано.

— Казахте ли й, че са близнаци?

— Да. Изсумтя дори само от идеята и ме увери, че ако една жена живее в продължение на пет години с някой мъж, би научила всичко за него. Отхвърли с абсолютна сигурност теорията, че е възможно да са двама души.

(И преди съм отбелязвал собствените си въпроси за отношението на близнаците Бордън с неговите/техните съпруга и деца. Към тях сега се прибавят други. Изглежда, любовницата също е била измамена, но не желае да го признае, или пък просто никога не е знаела.)

— Значи този бележник внезапно се е появил, за да разреши всичките й проблеми — казах аз.

Кьониг остана загледан замислено в мен, след което отвърна:

— Не всички, но най-належащите. Милорд, мисля, че в знак на добрата ми воля трябва да ви позволя да разгледате бележника, без да ми обещавате да го купите.

Подаде ми ключа и се отпусна назад в креслото си, докато аз отварях закопчалката.

Бележникът беше изписан със ситен почерк, излят в равномерни и подравнени редове, на пръв поглед нечетлив. След като огледах началните страници, започнах да прелиствам останалите, сякаш прокарвах пръстите си през ръбовете на тесте карти. Инстинктът ми на илюзионист ми подсказваше да не свалям гарда пред измамите на Бордън. Всички тези години на вражда ми разкриха докъде е способен да стигне, за да ми причини болка или да ме изложи. Бях прелистил около половината страници на бележника, когато спрях. Взрях се в него, замислен дълбоко.

Възможно беше това да е една от най-изпипаните атаки на Бордън срещу мен. Разказът на Кьониг за Оливия, смъртта на Бордън в апартамента й, удобното разкритие за съществуващ дневник, който съдържа най-ценните му професионални тайни — всичко можеше да е изфабрикувано.

Разполагах само с думата на Кьониг. Какво щеше да съдържа бележникът, ако беше поредният номер? Заплетен лабиринт от лъжи, чиято цел бе да ме подмамят да сторя нещо необмислено? Възможно ли беше нещо в бележника, посредством Оливия Свенсън, да застраши единствената ми останала стабилност, а именно по чудо възстановения ми брак с Джулия?

Стори ми се, че дори само като държа бележника, се излагам на опасност.

Размишленията ми бяха прекъснати от гласа на Кьониг:

— Да допусна ли, милорд, че мога да отгатна какви мисли ви минават през ума?

— Не, не можете да допуснете — отговорих.

— Съмнявате се в мен — настоя Кьониг. — Мислите, че Бордън ме е купил или изнудил по някакъв начин, за да ви го дам. Така ли е? — Не му отговорих, но продължавах да държа бележника наполовина разтворен, загледан в него.