Кристофър Прийст - Престиж

— Има начини да потвърдите онова, което ви казах — продължи Кьониг. — Преди месец на съдебно заседание в Хампстед имаше изслушване на иска на хазяина срещу мис Уенскъм. Можете да прегледате сам съдебните регистри. Съществуват и регистрите на болницата „Уитингтън“, където е била докарана жертва на сърдечен удар на възраст и с физическия облик, отговарящи на тези на Бордън, в деня, когато според твърденията на мис Уенскъм той е починал. Съществуват и писмените сведения, че същия ден местен лекар е взел трупа със себе си.

— Кьониг, преди десет години пак ме изпратихте по фалшива следа — казах аз.

— Вярно е. Съжалявам непрестанно за стореното и вече ви казах, че тази грешка се дължи на всеотдайността ми на вашата кауза. Давам ви думата си, че бележникът е истински, че обстоятелствата, при които се сдобих с него, отговарят на описанието ми и че освен това живият Бордън отчаяно се опитва да си го възвърне.

— Как му е убягнал? — попитах.

— Мис Уенскъм е осъзнала потенциалната му стойност, може би като нещо, което би могло да бъде публикувано като книга. Когато нуждата от пари я притиснала, помислила, че може да ви свърши работа, или както схващала скорошните събития — че може да струва нещо за вашата вдовица. Естествено, скрила дневника. Самият Бордън не е имал начин да се срещне с нея, но със сигурност не е съвпадение, че преди десет дни в апартамента й е влизано с взлом и мястото е било преобърнато с главата нагоре? Не са взели нищо. Бележникът, който тя е съхранявала на друго сигурно място, останал в нейно притежание.

Отворих го на мястото, където бе спрял пръстът ми, осъзнавайки че прокарването на пръстите ми по позлатените ръбове на страниците приличаше досущ на разбъркването на картите и внушаването на доброволеца от страна на илюзиониста коя карта да избере. Тази мисъл се потвърди, когато очите ми откриха един ред в средата на дясната страница и видях написано там собственото си име. Сякаш Бордън ми бе внушил да погледна страницата.

Вгледах се внимателно в ръкописа и скоро успях да разчета какво се казваше в останалата част на изречението: „Това е истинската причина, поради която Анджиър никога няма да разкрие цялата мистерия, освен ако аз сам не му връча отговора.“

— Иска петстотин лири, казвате?

— Да, милорд.

— Ще ги има.

19 декември 1903

Посещението на Кьониг ме изтощи и веднага след като си тръгна (с шестстотин лири, като допълнителните сто лири се дължаха отчасти на грижите, които си бе създал досега, и отчасти на мълчанието и отсъствието му оттук нататък), се оттеглих в леглото си, където останах до вечерта. Описах случилото се с него тогава, но през следващия и по-следващия ден бях прекалено изтощен да правя опити за нещо повече от това да хапна малко и да спя дълго и непробудно.

Вчера най-сетне имах възможност да почета малко от бележника на Бордън. Както сам Кьониг бе предрекъл, намирам го за изключително увлекателно четиво.

Показах някои откъси на Джулия, която е не по-малко заинтригувана. Настроена е по-непримиримо срещу самодоволния му тон от мен и ме подканя да не изразходвам безценна енергия, като отново започна да се ядосвам заради него.

Всъщност не ме обзе гняв, макар начинът, по който изопачава някои събития с мое участие, да е едновременно жалък и дразнещ. По-интересното е, че най-после имам доказателство, че „Алфред Бордън“ е продукт на конспирацията между двама близнаци. Никъде не го признават, но се вижда, че в бележника са писали две ръце.

Обръщат се един към друг в първо лице единствено число. Отначало ми се стори объркващо, какъвто и вероятно е бил замисълът, но когато обърнах внимание на Джулия върху това, тя отбеляза, че очевидно не са очаквали някой друг да го прочете.

Това навежда на мисълта, че се наричат един друг „аз“ по силата на навика, което, на свой ред, води до заключението, че са го правили през по-голямата част от живота си. Докато по принуда чета между редовете на бележника, осъзнавам, че всяко събитие в живота на двамата е обединено в едно общо изживяване. Сякаш от детството си насам са живели в подготовка за илюзия, в която единият потайно заема мястото на другия. Заблудиха мен и голяма част от зрителите, които са гледали тази илюзия, но нима в края на краищата измаменият не е самият Бордън?

Два живота, побрани в един, означава, че двата живота е трябвало да бъдат разполовени. Докато единият е живял в света, другият се е спотайвал в ада, бил е невеществен, бродещ призрак, doppelganger, остатък от престижа на илюзията.