Кристофър Прийст - Престиж

Докато четях бележника на Бордън, на няколко пъти ми хрумваше, че заслужава да бъде издаден в полза на неговите колеги магьосници. Съдържа доста чувствителна информация за изкуството на техниката и магията. Каквито и да са били някога намеренията му (заявява не особено убедително, че думите му са предназначени единствено за очите на най-близките и „наследниците“ му, както с радост си ги представя), сам никога не би могъл да публикува този дневник. Колко небрежно от негова страна да го изпусне от погледа си!

Считам, че последното, което съм длъжен да сторя, е да се уверя, че е публикуван, така че когато завърша анотирания му вариант, ще се погрижа да бъде сторено.

Ако ме надживее, което е доста вероятно, ще открие, че отмъщението ми е фино и многостранно.

На първо място, Бордън ще се ужаси от откритието, и то съвсем скоро, че най-големите му професионални тайни са били публикувани без неговото съгласие. Огорчението му ще се задълбочи, щом осъзнае, че зад това стоя аз. И ще бъде още по-объркан, когато открие, че съм успял да го сторя от гроба. (Вярва, че вече съм мъртвец — заключение, до което стигнах от съдържанието на самия бележник.) И най-накрая, ако прочете бележките към книгата, ще се изправи пред същината на изтънченото ми отмъщение.

Накратко казано, подобрих неговия текст, внасяйки допълнителна яснота, разгърнах много от интересните по-общи теми, които просто е обрисувал, като илюстрирам увлекателната му теория за Договора с многобройни примери и описания на методите на доста от великите илюзионисти. Прибавих детайлни описания на всеки трик, за който ми е известно, че е измислил сам, както и на онези, които знам, че е способен да изпълни, и във всеки от случаите разяснявам по такъв начин, че да не разкрия най-важната му тайна.

Преди всичко обаче изострям мистерията, заобикаляща илюзията, която той нарича НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК, но не издавам нищо. Фактът, че Бордън всъщност е бил двама братя близнаци, дори не е намекнат. Тайната, обсебила живота на тези двама мъже, си остава тайна.

Следователно оцелелият Бордън ще осъзнае, че аз имам последната дума, че враждата е приключила и че тържествувам. Нарушавайки личното му пространство, показвам, че го уважавам. От това се надявам да научи, че враждебността, която се породи помежду ни, беше безполезна и унищожителна, че докато неспирно се обстрелвахме един друг, пропилявахме талантите си. Трябваше да бъдем приятели.

Ще му оставя всичко това, за да може през остатъка от живота си да размишлява върху него.

Има и едно допълнително отмъщение, действащо по силата на пропуска. Никога няма да разкрие тайната на апарата на Тесла.

25 април 1904

Работата по текста на Бордън върви добре.

Миналата седмица писах до три специализирани издателства в областта на илюзиите, две в Лондон и едно в Устър. Представих се като любител на магията, намекнах, без да уточнявам, че през годините съм използвал позицията си на състоятелен човек, за да поддържам и спонсорирам различни сценични илюзионисти и обясних, че съм редактирал мемоарите на един от водещите ни илюзионисти (на този етап не споменавам името. Освен това се поинтересувах и дали по принцип биха проявили интерес да публикуват книгата.

Засега две от издателствата отговориха. И двете писма не обещават нищо, но ме насърчават да им изпратя материалите. Тези отговори ми напомниха, че не трябваше да признавам личното си финансово състояние, дори и само като намек. Всяко от писмата дава да се разбере, че е по-вероятно да срещна разбиране, ако имам възможност да допринеса към разходите на издателя по отпечатването.

Естествено, в днешно време това не е проблем за мен, но дори и така, преди да вземем окончателното решение, с Джулия очакваме третия отговор.

18 май 1904

С приключването на работата по него, изпратихме завършения ръкопис на издателя, когото избрахме на първо място.

2 юли 1904

Дадох съгласието си за договор за публикация с господата Гудуин & Андрюсън от Олд Бейли, централен източен Лондон.

Ще публикуват книгата на Бордън преди края на тази година в първоначален тираж от седемдесет и пет екземпляра на цена три гвинеи всеки. Обещаха изобилни илюстрации и наситена рекламна кампания с лични писма до редовната им клиентела. Съгласих се да доплатя сто лири към разходите по отпечатването. А сега, след като мистър Гудуин прочете ръкописа, дори ми предложиха няколко нови идеи за представянето.