Кристофър Прийст - Престиж

Повече по темата утре, стига да имам силите.

25 декември 1903

Къщата и имотът са откъснати напълно от тежкия снеговалеж, преминал през Пенините в последните два дни. Ние обаче сме на топло и добре запасени, и нямаме желание да ходим където и да е. Хапнахме прекрасно на коледната вечеря, а сега децата се занимават с подаръците си, докато двамата с Джулия прекарваме времето си в почивка.

Все още не съм й казвал за новото тревожно заболяване, което измъчва тялото ми. На гърдите ми са се появили няколко морави язви, а също по горните части на ръцете и бедрата и макар да ги намазах с антисептичен мехлем, все още не показват признаци за подобрение. Веднага щом започне затоплянето, трябва пак да повикам доктора.

31 декември 1903

Докторът ми препоръча да продължа лечението с антисептик, който най-сетне като че ли започна да действа. Преди да си тръгне, отбеляза в присъствието на Джулия, че тези неприятни и болезнени кожни обриви може би са симптом за по-сериозни проблеми, свързани с тялото или кръвта ми. Всяка вечер преди лягане Джулия внимателно промива язвите ми. Продължавам да губя тегло, въпреки че в последно време тенденцията се забавя.

Честита Нова година!

1 януари 1904

Отбелязвам настъпването на новата година с мрачната мисъл и силното съмнение, че няма да доживея да видя края й.

Отвличам вниманието си от личните тревоги с четене на бележника на Бордън. Прочетох го открай-докрай и признавам, че бях погълнат от него. Откривам, че не се въздържам да си водя бележки за методите, възгледите, пропуските, грешките, самозаблужденията му и прочее.

Колкото и да се страхувам от него и да го мразя (така и не успявам да забравя, че все още е жив и здрав някъде по света), намирам схващанията му за магията за провокативни и стимулиращи.

Споменах го на Джулия и тя е съгласна с мен. Не го казва на глас, но долавям усещането й — а и аз на свой ред започвам да изпитвам същото чувство, — че с Бордън може би бихме били по-добри сътрудници, отколкото врагове.

Боледувах сериозно и поне две седмици бях сигурен, че съм на прага на смъртта. Симптомите бяха ужасяващи: непрестанно гадене и повръщане, разрастване на язвите, парализа на десния крак, напълно разранена уста и почти непоносима болка в кръста. Не е необходимо да споменавам, че през по-голямата част от времето бях в санаториум в Шефилд.

Сега обаче като че ли се случва малко чудо и откривам, че започвам да се възстановявам. Язвите и раничките се изчистиха, без да оставят следа, и си възвърнах усещането — а оттам и подвижността — на крака. Намалява и общото чувство за болка и неразположение. През последната седмица бях вкъщи и макар да прекарвам дните си на легло, с всеки изминал ден съм във все по-добро разположение на духа.

Днес станах от леглото и седя в едно от удобните кресла в оранжерията. Наблюдавам околната местност и дърветата в далечината; отвъд тях се издигат скалистите върхове на Кърбар Едж, които все още са заснежени. В отлично разположение на духа съм и препрочитам бележника на Бордън. Тези два последни факта са взаимно свързани.

6 април 1904

Прочетох разказа на Бордън общо три пъти, съставяйки подробна анотация и индекс към него. Джулия ще изготви нов ръкопис с моите добавки и разяснения към текста.

Въпреки че подобрението в заболяването ми продължава, трябва да погледна фактите в очите и да обобщя, че като цяло здравето ми се влошава. Така че ще направя признанието, че през последните месеци от живота си възнамерявам да възнеса едно последно отмъщение срещу врага си. Той е отговорен за това мое състояние и пак той трябва да си плати. Сдобиването с бележника му ми предостави такава възможност. Възнамерявам да се разпоредя да бъде публикуван.

Литературата, посветена на магията, не се намира лесно. Разбира се, по този въпрос са написани и публикувани много книги, но като се изключат повечето, предназначени за деца, както и няколко тома за общоизвестни илюзии и обикновени трикове, тези книги не излизат от печатниците на големите издателства. Рядко или почти никога не могат да бъдат открити в обикновените книжарници. Вместо това с тях се занимават определен брой специализирани издатели и се разпространяват само сред общността на илюзионистите. Често тиражът им достига четири-пет бройки и поради това са изключително скъпи. Сдобиването с такива книги е трудна и скъпа работа и много фокусници успяват да попълват колекциите си едва когато някой от колегите им почине и роднините му започнат да разпродават. През годините самият аз натрупах малка библиотека по темата и често съм се обръщал към тези книги, за да пригодя една или друга вече съществуваща илюзия. В това отношение не се различавам от останалите илюзионисти. Читателите на такива книги не са много, но съставят една от най-съсредоточените и информирани публики, които човек може да си представи.