Кристофър Прийст - Престиж

— Клиентът ми… иска петстотин лири в замяна, сър.

— Истински ли е?

— Може да сте сигурен. Достатъчно е да прочетете само няколко реда, за да се уверите и сам.

— Но струва ли си петстотинте лири?

— Подозирам, че за вас ще струва много повече. Написан е с почерка на Бордън и се отнася директно за тайните на магиите му. Излага становището си за илюзионизма и разяснява как постига много от триковете си. Намеква се и за скритата тайна на двамата близнаци. Намирам го за особено интригуващо четиво и гарантирам, че ще се съгласите с мен.

Завъртях книгата в ръце, като все още се колебаех.

— Кой е клиентът ви, Кьониг? Кой иска парите? — Изглеждаше неспокоен, очевидно ненавикнал в новата си роля. — Вече казахте, че сте предали клиента си. Да не би внезапно да ви налегнаха скрупули?

— Има още подробности, милорд. От поведението ви подозирам, че все още не сте чули новините, които нося. Известно ли ви е, че Бордън наскоро е починал? — Без съмнение стреснатото ми изражение му даде търсения отговор. — И по-точно, вярвам, че е починал един от двамата братя.

— Звучите несигурно — казах. — Защо?

— Защото няма неоспоримо доказателство. И двамата знаем колко маниакално прикриваха начина си на живот братята Бордън, затова няма нищо чудно, че оцелелият би продължил да живее, както досега, въпреки че брат му е починал. Не беше лесно да проследя истината.

— Откъде сте научили тогава? А, разбирам… третата страна, която ви е наела.

— Има и косвени улики.

— Например?

— Знаменитата илюзия вече не е включена в програмата на Професора. Присъствах на негови представления на няколко пъти и не я изпълни дори веднъж.

— Възможни са много причини — отбелязах. — Аз също съм присъствал на шоуто му няколко пъти и не я изпълняваше всеки път.

— Така е. Най-вероятно защото за изпълнението й са нужни и двамата братя.

— Мисля, че трябва да ми кажете името на клиента си, Кьониг.

— Милорд, вярвам, че някога сте познавали американка на име Олив Уенскъм.

Записах името тук по начина, по който осъзнавам, че го каза, но в изненадата на момента си помислих, че казва „Оливия Свенсън“. Поради това помежду ни възникна недоразумение. Отначало си мислех, че и двамата говорим за една и съща жена, но след като уточни името, реших, че има предвид някой друг. Най-после си припомних, че Оливия беше взела името на майка си, когато кандидатстваше за асистентка на Бордън.

— Поради някои причини, към които със сигурност бихте проявили разбиране — произнесох, когато изяснихме недоразумението, — никога не говоря за мис Свенсън.

— Да, да. И поднасям извиненията си, задето я споменавам. Само че е дълбоко замесена по въпроса с бележника. Разбирам, че мис Уенскъм, или Свенсън, както я познавате вие, преди години е работела за вас, но е преминала в лагера на Бордън. Известно време е работела като сценична асистентка на Бордън, но не е продължило дълго. Някъде тогава, мисля, сте изгубили контакт с нея.

Потвърдих, че е така.

— Оказва се — продължи Кьониг, — че близнаците Бордън притежават тайна квартира в Северен Лондон. По-точно апартамент с няколко стаи в заможната част на Хорнзи, и тъкмо там единият брат е живеел инкогнито, докато другият се е радвал на удобствата на дома им в Сейнт Джонс Уд. Разменяли са местата си редовно. След нейното… предателство, мис Уенскъм е била настанена в апартамента в Хорнзи и оттогава живее там. И ще продължи да живее там, ако съдебните процедури срещу нея се провалят.

— Съдебни процедури?

Започвах да изпитвам затруднения пред този внезапен водопад от информация.

Кьониг продължи:

— Получила е нареждане да освободи квартирата заради неплатен наем и следващата седмица ще бъде изведена принудително от имота. Като чуждестранен гражданин без местоживеене, ще се изправи пред перспективата да я депортират.

Поради тази причина и се обърна към мен, тъй като й беше известен интересът ми към мистър Бордън. Помислила е, че мога да й помогна.

— Като се обърнете към мен за пари.

Лицето на Кьониг се изкриви нещастно.

— Не съвсем, но…

— Продължавайте.

— Вероятно ще ви бъде интересно да научите, че мис Уенскъм не е знаела, че е имало двама братя, и че и до ден-днешен отказва да повярва, че са я измамили.

— Веднъж я попитах същото — казах аз, припомняйки си мрачния ни разговор в театъра в Ричмънд. — Тогава заяви, че Бордън е само един човек. Подозренията ми й бяха известни. Но сега просто не мога да го повярвам.