Кристофър Прийст - Престиж

Уилсън нае файтон, откара ме в безопасност до хотела и веднага се погрижи да изпратят съобщение на Джулия. Извика и доктор, който, когато най-после се появи, ме прегледа набързо. Обяви, че не открива нищо нередно, така че му платих и го отпратих, решен на сутринта да потърся друг лекар. Дълго време не успявах да заспя, но накрая се унесох.

Днес сутринта се събудих, чувствайки се по-укрепнал, и слязох без чужда помощ по стълбите. Уилсън ме чакаше във фоайето на хотела с новините, че Джулия ще пристигне по обед. Междувременно обяви, че изглеждам зле, въпреки настояванията ми, че съм започнал да се възстановявам. След закуска обаче осъзнах, че почти нямам сили.

С неохота трябваше да отложа и двете тазвечерни представления и, докато Уилсън беше в театъра, записах случилото се тук.

В Лондон

22 май 1903

По настояване на Джулия и съветите на Уилсън, отмених останалите си ангажименти в Лоустофт. Следващата седмица също е отменена — тя трябваше да е кратък сезон в „Корт Тиътър“ в Хайгейт. Все още не съм решил какво да правя с шоуто в „Астория“ в Дарби, насрочено за първата седмица на юни.

Опитвам се да си придавам уверен вид по въпроса, но много дълбоко в сърцето си храня страх. Накратко, боя се, че никога повече няма да мога да играя на сцена. След нападението на Бордън срещу мен се превърнах полуинвалид.

Като броим човека, който дойде да ме прегледа в хотела в Лоустофт, както и личния ми лекар тук в Лондон, ме преглеждаха трима доктори. Всички твърдят, че съм добре и че нямам симптоми за някакво заболяване. Оплаквам се, че не мога да дишам, така че ми преслушват гърдите, след което дават предписания за повече чист въздух. Обяснявам, че когато се изкачвам по стълбите, сърцето ми препуска, но след прегледа ми казват единствено че трябва да внимавам как се храня и да не се натоварвам толкова. Заявявам, че се изморявам лесно, а те ме съветват да си почивам и да си лягам рано.

Личният ми лекар в Лондон взе проба от кръвта ми, защото настоях да направи някакви обективни изследвания дори и само за да успокои страховете ми. Заключението му беше, че кръвта ми е необичайно „рядка“, като подобно състояние не е нещо необичайно за мъж на моята възраст, и ми предписа тонизиращо средство с повече желязо.

След като докторът си тръгна, предприех една проста стъпка — премерих се на теглилката, — и с изумителен резултат.

По всичко изглежда, съм изгубил близо тринайсет килограма. През по-голямата част от живота ми на зрял човек тежах около седемдесет и шест килограма. Беше просто едно от онези неща, които не се променяха. Тази сутрин открих, че съм малко над шейсет и три килограма.

В огледалото не забелязвам промяна. Лицето ми не е изпито, очите ми не са кръвясали, скулите ми не са изпъкнали, челюстта ми не е ъгловата. Наистина — имам изморен вид и кожата ми е леко жълтеникава, което не е обичайно за мен, но не изглеждам като човек, неспособен да изкачи няколко стъпала, без да остане без дъх, докато стигне догоре. Нито като някой, който току-що е изгубил почти една шеста от обичайното си тегло.

След като няма нормална или логична причина за всичко това, трябва да е предизвикано от незавършената трансмисия на апарата на Тесла. Първият удар се е състоял. След това електрическата информация е била изпратена само частично. Намесата на Бордън е настъпила, преди да се състои вторият удар, предотвратявайки пълното разглобяване и сглобяване в двата края на излъчването.

За пореден път намесата на този човек ме отведе на прага на смъртта!

По-късно

Джулия обяви, че основната й цел е да възстанови здравето ми, като ме храни добре, тъй че днешният обяд бе обилен. Някъде по средата обаче почувствах умора и гадене и не успях да приключа. Току-що подремнах малко.

Когато се събудих, ме връхлетя идея, чиито последици все още обмислям.

Нека споделя сред тези поверителни страници, че винаги, когато съм използвал апарата на Тесла досега, без значение дали по време на представление или репетиции, непременно слагам две-три златни монети в джоба си. Причината за това би следвало да е очевидна. Новопридобитото ми богатство не се дължи само на хонорари от представления.

За да бъда напълно откровен, Тесла ме предупреди да не го правя. Той е високоетичен човек и ме запозна докрай с мнението си по въпроса с фалшифицирането. Каза ми също, че зад предупреждението му стоят научни подбуди, че апаратът е калибриран за телесното ми тегло (в допустимите граници с оглед на безопасността) и че присъствието в мен на малки, но масивни обекти като например златни монети може да внесе неточности в излъчването на далечни разстояния.