Кристофър Прийст - Престиж

Тъй като имам доверие в научните познания на Тесла, отначало реших да взимам със себе си само хартиени пари, но по този начин неминуемо създавах дубликати с еднакви серийни номера. Все още при всяко изпълнение взимам със себе си банкноти с голяма парична стойност, но в повечето случаи предпочитам да нося злато. Така и не се натъкнах на никой от проблемите с неточността, за които ме предупреждаваше Тесла, може би защото разстоянията, които прекосявам, са толкова къси.

Днес следобед, след като поспах, потърсих трите монети, които носех със себе си във вторник вечерта. Веднага щом ги претеглих на ръка, бях сигурен, че тежат по-малко отпреди, а когато ги премерих на везните в кантората, сравнявайки ги с иначе идентични на външен вид монети, които не са преминавали през трансмитера, открих, че наистина са по-леки.

Изчислих, че те също са изгубили около седемнайсет процента от масата си. Изглеждат по същия начин, имат същите размери като обикновените монети, дори звънтят по същия начин, когато бъдат пуснати върху каменен под, но по един или друг начин са изгубили част от теглото си.

29 май 1903

През седмицата нямаше видимо подобрение. Оставам все така отслабнал. Въпреки че съм добре, в смисъл че нямам треска, никакви наранявания, болка или други симптоми за заболяване, и при най-малкото физическо натоварване, ме обзема слабост. Джулия не се отказва от усилията си да подобри здравето ми с храна, но възвърнах само част от предишното си тегло. И двамата се преструваме, че оздравявам, но по този начин отричаме очевидното — никога няма да възстановя онази част от мен, която изчезна.

Въпреки тази натрапена ми физическа слабост умът ми продължава да работи нормално и това допринася допълнително за безсилието, което изпитвам.

С неохота, но следвайки съветите на най-близките ми хора, отмених всички бъдещи ангажименти. За да откъсна мислите си от всичко това, понякога задействам апарата на Тесла и излъчвам през него малки количества злато. Не съм алчен и нямам желание да привличам внимание върху себе си, ставайки прекомерно богат. Нуждая се от точно толкова пари, колкото да осигуря благосъстоянието на семейството си в дългосрочна перспектива. В края на всяка трансмисия внимателно претеглям всяка монета, но всичко е наред.

Утре се връщаме в Колдлоу Хаус.

В Дарбишър 18 юли 1903

Великият Дантон е покойник. Смъртта на илюзиониста Рупърт Анджиър настъпи в резултат на травми, получени след инцидент по време на изпълнение в „Павилиън Тиътър“ в Лоустофт. Почина в дома си в Хайгейт, Лондон, като остави след себе си вдовица и три деца.

14-ят граф Колдърдейл е все така жив, макар и в не така цветущо здраве. Споходиха го смесените чувства от възможността да прочете собствения си некролог в „Таймс“ — привилегия, която имат малцина. Разбира се, некрологът нямаше автор, но заключих, че не е писан от Бордън. Оценката на кариерата ми бе в естествената светлина на правдивостта и позитивното отношение, и в добавка към това не долових нито завистта, нито скритата неприязън, които в такива случаи лесно се забелязват, когато подканят съперник и колега на покойника да се заеме с миналото му. За мен донякъде е облекчение, че Бордън не е бил намесен.

Аферите на Анджиър понастоящем са в ръцете на адвокатска фирма. Разбира се, той е починал в истинския смисъл на думата, а тялото му наистина е положено в ковчег. Това за мен бе неговата последна илюзия: да осигури собствения си труп с цел да бъде погребан. Официално Джулия е негова вдовица, а децата — негови сираци. Всички присъстваха на погребението му в гробището „Хайгейт“ — церемония, проведена в тесен семеен кръг. По лична молба на вдовицата пресата остана на разстояние и не присъстваха нито почитатели, нито обожатели на покойника.

Същия ден отпътувах анонимно за Дарбишър в компанията на Адам Уилсън и семейството му. Двамата с Гъртруд се съгласиха да останат с мен, за да ми правят компания срещу възнаграждение. Имам възможност да им се отплатя богато.

Три дни по-късно тук пристигнаха Джулия и децата. Засега тя си остава вдовицата Анджиър, но след като избледнеем в спомените на хората, тихомълком ще се превърне, както й се полага по право, в лейди Колдърдейл.

Мислех, че съм навикнал да преживявам собствената си смърт, но този път го сторих по начин, който няма да мога да повторя. Тъй като няма как да се върна обратно на сцената и сега съм в ролята, която моят брат по-рано ми отказа, откривам, че започвам да се питам с какво да изпълвам предстоящите дни.