Дейвид Балдачи - Довършителката

Рефер отново бе старият Сайлъс, чието зрение явно не се бе подобрило, защото стоеше край ринга и чакаше появата на противниците, взирайки се в погрешната посока. Остана в това положение, докато накрая Тансий не слезе от официалната трибуна и внимателно не го обърна накъдето трябва.

Скоро изтрополя и каретата на Богъл, от която слязоха Моригон и Джон. Тя само ме погледна мимоходом, докато очите на Джон се задържаха по-дълго върху мен. Надявах се да зърна нещо в тях, нещо, което да ми каже, че... не бях сигурна точно какво. Но после той чинно последва покровителката си и се настани редом с нея върху издигнатата платформа, докато членовете на Съвета насядаха в редица по-долу.

В края на редицата забелязах Кроун, с вечния Дюк Доджсън до него. И двамата имаха доволен вид, сякаш съдбата ми вече беше решена.

Високомерните им усмивки накараха всеки мускул в тялото ми да се стегне. Лейдън-Тош можеше и да ме убие накрая, но поне щях да се погрижа победата да му излезе през носа.

Минута по-късно се появиха Делф и Дъф, съпровождани от Хари Две. Делф вдигна кучето високо, сякаш искаше да каже: „Ще ти го пазя, докато се върнеш да си го вземеш“.

Усмихнах се и трябваше да обърна глава, за да не се разкисна. Бях тук, за да се бия, а не да се отдавам на чувства. Шумът и ръкоплясканията, които до този момент не спираха, изведнъж замряха. В следващия миг разбрах защо.

Лейдън-Тош се задаваше по пътеката към ринга. Носеше проста бяла риза и чифт стари тъмни панталони. Беше бос. Очите му не поглеждаха нито наляво, нито надясно. Уъговете се притискаха един в друг, мъчейки се да се отстранят от пътя му. С приближаването му усетих как Дестин започва да хладнее върху кожата ми. Изпитах паника. Дали веригата не ме изоставяше в този критичен момент?

Първият гонг удари и Сайлъс привика и двама ни в средата на ринга за инструктаж. Пристъпих напред, макар краката ми да не желаеха да се подчинят на командата, идваща от мозъка. Колкото до Лейдън-Тош, той изглеждаше невъзмутим, сякаш бе тръгнал на разходка. Нито веднъж не се обърна към мен, а аз само му хвърлях бегли погледи. Сърцето ми блъскаше така силно в гърдите, че едва чувах вече познатите думи на Сайлъс.

– Искам чист бой. Спазвайте правилата. Ако някой напусне очертанията на ринга, противникът получава свободен удар. – Тук сбръчканият стар Уъг спря, вероятно спомнил си участта на Нютън Тилт. Погледна ме и сякаш за първи път действително ме видя. Уплахата, която прочетох в погледа му, не бе твърде насърчителна. И тогава, с ъгъла на окото си, мярнах Езекил, крачещ сред тълпата в своята бяла роба. Предположих, че е дошъл, за да прецени какъв размер ковчег ще ми е нужен и коя молитва ще е подходяща, щом всичко приключи.

Сайлъс отстъпи назад, но преди да прозвучи вторият гонг, даващ началото на мача, на официалната трибуна се изправи Тансий.

– Това е битката, която ще определи шампиона на Дуелума – прозвуча плътният му глас. – Както всички знаем, предният мач бе помрачен от трагедия. Надяваме се, че това няма да се повтори отново.

Произнасяйки тези думи, той направи пауза и се обърна към Лейдън-Тош, но проклетникът дори не го погледна. Взорът му бе устремен в една точка, на около два метра над мен. Дори вдигнах глава, за да проверя какво има там, но видях единствено въздух.

– Ако Вега Джейн победи, тя ще бъде първата Женска шампион и напълно ще заслужи наградата от хиляда монети. – Тансий очевидно се канеше да добави нещо и по адрес на Лейдън-Тош, но тъй като не му обръщаше и капка внимание, в крайна сметка се отказа. – Нека двубоят започне! – завърши и седна на мястото си.

Сайлъс ни даде знак да се оттеглим в противоположните ъгли на ринга. Подчиних се с готовност, доволна да увелича максимално разстоянието между себе си и Лейдън-Тош.

В последния момент хвърлих поглед встрани и видях Домитар. Той се бе вторачил право в мен и можех да се закълна, че устните му мълвят нещо.

– И преди... Правила си го и преди – бе всичко, което успях да различа.

После цялото ми внимание се върна към ринга. Гонгът удари. Нито Лейдън-Тош, нито аз помръднахме от местата си. Въпреки напиращото чувство за безнадеждност имах своята стратегия – всъщност стратегията на Делф – и възнамерявах да я приложа докрай.

Една дълга минута двамата просто стояхме и се гледахме един друг. Сърцето ми продължаваше да бие като обезумяло, докато секундите отминаваха. Тълпата също бе затаила дъх и никой сред нея не помръдваше.

И тогава се случи неочакваното. Не разбрах как и защо, то просто се случи.