Дейвид Балдачи - Довършителката

Когато приближих, видях дългия, прост дървен ковчег, съдържащ останките на Тилт. Той имаше трима братя и една сестра, които, редом с родителите му, ридаеха отстрани. Всички присъстващи Уъгове постоянно бършеха очи, защото Нютън бе весел и добър момък, незаслужаващ подобна участ.

В предните редици забелязах Моригон, седнала на стол, а до нея прав, стоеше Тансий. За разлика от обикновено, тя бе облечена в черна рокля. Мина ми през ум, че този цвят и отива повече от бялото. Порази ме дълбоката скръб, изписана върху лицето й. То бе прорязано от нови бръчки, които я състаряваха до неузнаваемост, и по него постоянно се стичаха сълзи, които тя безуспешно се опитваше да скрие. Тялото и час по час се разтърсваше от ридания. Тансий бе положил едра ръка върху рамото й и тихо и нашепваше успокоителни думи, които не можех да чуя. Все по-любопитни и по-любопитни неща, както се бе изразил веднъж Роман Пикус. Какво ли още криеха тези двама Уъгове, облечени с толкова власт? А аз дори не бих предположила, че тя знае кой е Нютън Тилт.

Обърнах се тъкмо навреме, за да зърна бледото лице, надничащо от прозореца на спрялата недалеч карета.

Джон. Щом видя, че го гледам, той веднага се скри зад плюшените пердета.

Защо ли не беше излязъл? Продължих да се оглеждам и ми направи впечатление очебийното отсъствие на още един Уъг. Лейдън-Тош не се забелязваше никъде. Запитах се дали срещу него не са повдигнати обвинения. Защото той чисто и просто бе извършил престъпление. Можеше лесно да победи бедния Тилт и без да го убива. Това беше преднамерено злодеяние, но може би правилата на Дуелума освобождаваха противниците от всякаква отговорност. Ако беше така, положително трябваше да бъдат променени.

Злината си е злина, независимо при какви обстоятелства е извършена.

Но надали някой тук задълбаваше дотолкова в моралната страна на нещата.

С изненада видях, че по пътеката се задава Делф. Той все още накуцваше и държеше странно ръката си, но състоянието му се подобряваше с всеки изминал ден. По-учудващото бе, че до него вървеше Дъф, с новите си протези и патерица под дясната мишница. Той явно бързо привикваше с тях и гледайки контузения син и безкракия баща, бе трудно да се каже кой кого подкрепя, защото двамата се бяха уловили един друг през кръста.

Отидох да ги пресрещна и прегърнах първо Дъф, като го целунах по бузата, а после и Делф, който ми се стори необичайно чист и спретнат. Допуснах, че е използвал част от печалбата си на залаганията, за да си купи нови дрехи от магазина за мъжко облекло до сладкарницата на Хърман Хелвит.

– Чух за служебната победа, Вега Джейн – каза сериозно Делф. – Но се налага да поговорим за следващия ти двубой.

Дадох му знак да мълчи, защото тъкмо в този момент Езекил излезе пред множеството, като бяла лястовица сред тъмно море. Той произнесе на висок глас молитва, а после и още една. Всички пяхме заедно, след което тялото на Нютън Тилт, славния млад Уъг, покосен в разцвета на силите си, бе предадено на пръстта.

Тансий също изнесе съболезнователна реч, като басовият му глас потрепваше от вълнение. Цяло Горчилище скърбеше, но не се чу и дума за това, че Дуелумът трябва да бъде прекратен, преди да са паднали още жертви. Всеобщото съчувствие очевидно имаше своите граници.

След като той приключи, всички глави се обърнаха към Моригон в очакване, че тя ще завърши тъжната церемония с някой подобаващ Женски коментар, но останаха излъгани. Тя така и не се надигна от стола си, нито погледна към присъстващите. Изглеждаше като замръзнала в буца лед – сякаш мъката и бе по-силна дори от тази на скърбящото семейство Тилт.

По-късно, когато няколко яки Уъгове се заловиха да заравят гроба, а тълпата взе да се разотива, с удивление видях, че Моригон става от мястото си и доближава родителите на Нютън. Тя сложи ръце върху раменете им и започна да им говори нещо на тих глас. Те кимаха, усмихваха се и изглеждаха утешени от думите и. Тя очевидно пръскаше край себе си доброта, съчувствие и подкрепа. Никога не бях срещала по-загадъчен Уъг от нея, защото бях сигурна, че е използвала свръхестествените си сили в опит да ме убие в онова огледало. Никой, който праща Маниаци да изсмукват душите на другите, не се вписваше в моите представи за благочестивост.

Обърнах се към Дъф, когото за пръв път виждах в съзнание от раняването му насам.

– Чудесно се справяш с новите протези – казах. – Придвижваш се също толкова пъргаво, както преди.

Комплиментът явно му достави удоволствие, но в очите му прозираше болка, а юмруците му постоянно се свиваха и отпускаха.