Дейвид Балдачи - Довършителката

– И какво според теб представлява то, Вега? – прониза ме със смъртоносен поглед тя.

– Поне за мен – нищо повече от един затвор.

– Съжалявам, че смяташ така.

Вирнах глава, оглеждайки я без всякакво притеснение. Сега повече от всякога се чувствах различна. Чувствах се равна на нея. Или дори по-добра.

– Видях те в Светия парцел – казах. – Вярвам, че сълзите ти бяха истински.

– Не си се излъгала. Бях смазана от случилото се. Никой не очакваше такава трагедия.

– Но съм изненадана, че си успяла да побъбриш с Лейдън-Тош и той дори ти е казал, че е наясно с грешката си.

– Така е.

– Значи все пак говори?

Въпросът ми явно я завари неподготвена.

– Да, искам да кажа... общува.

– Но само с теб?

– Няма откъде да знам. Не го виждам толкова често.

– Е, като го видиш следващия път, подхвърли му някоя добра дума за мен, става ли? – рекох небрежно.

Тя ме улови здраво за ръката.

– Не се шегувай с тези неща, Вега. Моля те, недей. Ако не за друго, помисли за брат си. Не би искала той да те загуби, нали?

Хвърлих поглед към каретата, спомняйки си за последната среща с Джон и за нещата, които бях видяла по стените на стаята му.

– Боя се, че вече съм го загубила – отвърнах бавно. – Тъй че, както виждаш, нищо не ми е останало тук. Абсолютно нищо, за което да ме е грижа.

– Разбирам – пусна ръката ми тя и отстъпи назад. – Разбирам много повече, отколкото предполагаш, Вега.

Изпънах рамене и я изгледах отвисоко.

– Беше ми казано, че ако се бия, ще бъда свободна. Е, възнамерявам да се бия докрай. И ако оцелея, възнамерявам да бъда свободна. Наистина свободна – добавих. – После се обърнах и си тръгнах, вярна на старата мъдрост, че из Горчилище е добре никога да не спираш да се движиш.

Оставаха ми още два дни до битката. Може би два дни живот.

Тъкмо се прибрах у дома и вече се канех да се пъхна под завивките, когато се разнесе почукване по вратата. Хари Две излая и взе да драска с нокти по дъските.

– Кой е? – извиках.

– Аз съм, Вега Джейн – разнесе се гласът на Делф.

Посегнах да натисна бравата, но се спрях. Наистина ли имах желание да се разправям с това тъкмо сега?

– Какво искаш? – попитах, усещайки болката, която му причинявам с този въпрос, зададен през два пръста дърво.

– Просто да поговорим.

Въздъхнах, отворих широко и застанах в лице с него.

– Може ли да вляза?

Отстъпих и го пуснах да мине. Той се наведе да погали кучето, което подскачаше и се мъчеше да го близне по брадичката. Затворих вратата и му направих знак да седне на стола край угасналото огнище. Аз самата се настаних на леглото, скръстих ръце в скута си и зачаках.

– Е, говори.

– Как си? – попита неловко той.

– Ами... чакай да видя. Току-що ходих да гледам как заравят един млад Уъг в Светия парцел. Брат ми окончателно се отчужди от мен. След два дни най-вероятно ще загина на Дуелума от ръцете на един убиец. Тъй че да, определено не съм добре.

Той провеси глава и аз веднага се почувствах гузна заради думите си.

– Съжалявам, Делф. Нищо от това не е твоя грижа.

– Напротив, моя грижа е. Как ще допусна току-така да умреш? Мислех, че ме познаваш по-добре, Вега Джейн.

– Аз ще се бия с Лейдън-Тош – отвърнах. – И каквото и да кажеш или направиш, няма да променя решението си.

Той кимна утвърдително, което ме учуди.

– Значи всичко опира до въпроса как да останеш жива.

– Повярвай ми, напълно съм наясно с това.

– И имаш ли вече някаква идея?

Загледах го безмълвно, давайки си сметка, че въпреки всичките си терзания около предстоящия двубой не бях отделила и минута размисъл на това как да го спечеля. Или поне да оцелея.

– Мислех си... – започнах бавно, давайки си време действително да се сетя за нещо.

– Аз също си мислех – рече натъртено Делф. – А и някои познати ми разказаха какво се е случило с бедния Тилт.

Приведох се напред, внезапно заинтригувана.

– Работата е там, Делф, че аз изобщо не забелязах Лейдън-Тош да замахва – толкова бърз беше ударът. Тилт тежеше поне сто килограма, а той го изхвърли извън квадрата като малко коте. Сигурна съм, че беше мъртъв още преди да докосне пръстта. Като поразен от гръм. Нямаше да повярвам, ако не го бях видяла с очите си. – Думите се изляха от мен като бурен поток, отприщвайки страха, насъбран през последните дни.

– Спомни си какво направи ти с Кобъла в Комините – отбеляза Делф. – Не просто го уби, а направо го взриви, въпреки че несъмнено бе много по-едър от Тилт.