Дейвид Балдачи - Довършителката

– Но тогава носех Дестин.

– Значи ще я носиш и на двубоя с Лейдън-Тош.

– Това ще значи да си послужа с измама.

– Глупости! Да не искаш да кажеш, че Лейдън-Тош е обикновен Уъг? Тук има нещо гнило, Вега Джейн. И ако си сложиш веригата, когато се изправиш срещу него, това няма да е никаква измама, а само ще направи мача по-честен.

Размислих върху думите му и трябваше да призная, че има право. Бях победила всичките си досегашни противници чрез съчетание от късмет, планиране и инстинкт. Но дълбоко в себе си знаех, че нито едно от тях няма да ми помогне срещу Лейдън-Тош. Той бе убил Уъг с един удар – нещо невъзможно, което все пак се бе случило.

– Добре, май съм съгласна с теб – рекох накрая.

Той въздъхна, видимо облекчен от смекчаването на позицията ми.

– Значи сега остава единствено да го атакуваш, преди той да атакува теб.

– Но нали вече ти казах, че изобщо не го видях да замахва с юмрук. Може и да съм убила онзи Кобъл, но далеч не съм толкова бърза, колкото Лейдън-Тош.

– Тогава трябва да измислим начин да го изпревариш. Или да избегнеш първия му удар, за да го довършиш, преди да е успял да опита отново.

– И как точно ще стане това? – попитах скептично.

– Нали затова съм тук, Вега. Все пак съм се бил на доста Дуелуми. Запознат съм с триковете на арената.

– Какво предлагаш?

– Наблюдавах Лейдън-Тош през втория кръг. Тогава не уби никого, но някои неща ми направиха впечатление.

– Като например?

– Той не помръдва при удара на гонга – нито напред, нито назад.

– Вярно е, и при Тилт също не помръдна.

– Оставя те да го приближиш и тогава удря.

– При това изневиделица – изпъшках.

– Къде е веригата?

– Защо?

– Искам да проверя нещо.

Извадих Дестин изпод дъската на пода и я сложих на кръста си. Делф се изправи срещу мен и вдигна юмруци.

– Приготви се – каза и аз го послушах. – Сега ще се опитам да те ударя, без да знаеш кога...

След секунда замахна и аз с лекота го парирах, поклащайки унило глава.

– Това изобщо не може да се сравнява с бързината на Лейдън-Тош.

– Иди сега до стената – усмихна се той.

– Моля?

– Искам да пробвам нещо друго.

Неохотно изпълних желанието му. Той извади от джоба си дълга връв с прикрепено към нея квадратно парче кожа. Постави в кожата объл камък и започна да върти приспособлението, което се оказа прашка, все по-бързо и по-бързо.

– Виждаш ли камъка? – попита.

– Трудно.

– А сега?

– Почти не.

Въжето засвистя, сливайки се в размазан кръг.

– Ами сега?

– Изобщо не го...

Преди да довърша изречението, той вече бе изстрелял камъка право към мен. Миг по-късно погледнах надолу и го видях стиснат в шепата си.

– Как по дяволите стана това? – възкликнах в почуда.

Делф се ухили и посочи Дестин.

– Мисля, че отговорът се крие тук.

– Знаех, че ми позволява да летя и ми дава сили, но...

Сега бе негов ред да ме удиви.

– Според мен, Вега Джейн, тя просто ти дава онова, което ти е нужно, тогава, когато ти е нужно.

Зяпнах го с отворена уста. Това бе поразително. Не толкова че Дестин ме бе спасила от камъка, колкото че Делф я бе разгадал преди мен.

– Наистина ли смяташ така? – попитах обнадеждено.

– Да летиш когато ти потрябва? Да размажеш побеснял Кобъл? Да спреш камък, запратен в лицето ти?

Докоснах Дестин. Бе топла на допир, сякаш току-що леко разгряла. И си спомних думите на Еон, когато ми описваше начина на създаването и. След като му споделих, че с нея мога да летя, той каза, че тя притежава много безценни качества.

– Но това още не е всичко, Вега Джейн.

– Как така? – сбърчих озадачено вежди.

– Добре е, че умееш да избягваш ударите. Но още не е достатъчно, за да победиш Лейдън-Тош. Той е едър, бърз, силен. Трябват ти и други козове.

– Какви?

– Движение. Необходимо е да го изтощиш, да го оставиш да се развихри, да преодолееш защитата му. – Делф направи пауза. – И ако за целта се наложи да полетиш, не се колебай.

Изгледах го втрещено.

– Ти да не си се чалнал? Караш ме да пърхам из въздуха пред очите на всички? На целия проклет Съвет?

– А да не предпочиташ вместо това да се отправиш към Светия парцел? За вечни времена?

Най-много ме дразнеше, че от самото начало на разговора Делф звучеше като по-разумния от двама ни.

– Ако трябва да съм честна, вътрешният ми глас казва по-скоро не.

– Тогава послушай вътрешния си глас.

– Някакви други съвети?

– Щом гонгът удари, ти също не помръдвай. Това ще обърка проклетника. Накарай го той да те нападне. Като го направи, само се пази. Удари го, ако можеш, но лекичко. Остави самочувствието му да се покачи, докато го проучваш.