Дейвид Балдачи - Довършителката

– Слушам те.

– Знаеш, че другият финалист е Лейдън-Тош.

– Така поне пише на таблото – свих рамене.

– Той не искаше да убие бедния Нютън Тилт.

– Аз бях там. Видях какво се случи. Не беше нужно да го удря толкова силно.

Моригон сведе очи за миг и ми се стори, че устните и потрепериха, но когато ги вдигна отново, погледът и бе твърд.

– Мисля, че и той самият вече е наясно с това.

– Чудесно, защото аз съм следващата. Къде е той впрочем?

– Помолих го да не идва на погребението. Счетох, че ще бъде... неуместно.

– А защо изобщо участва в Дуелума?

– А защо не? – попита предпазливо тя.

– Защото очевидно е по-възрастен от двайсет и четири Сесии.

– Не и според документите му.

– Бих искала да видя тези документи. Просто за да проверя откъде, по дяволите, се е взел.

Тя се престори на изненадана – твърде жалък опит предвид обстоятелствата.

– Той е от Горчилище. Откъде другаде би могъл да се вземе?

Поклатих глава, ясно показвайки неудовлетворението си от отговора.

– Ако изобщо е Уъг, то трябва да е доста необикновен. Да вземем например това, че никой не го е чувал да произнася и дума. А също историята за оня клетник, когото убил в Комините. Трябва да признаеш, че всичко изглежда доста мътно.

– Наистина е мътно – бе неочакваният и отговор. – Зелените и очи се вторачиха в моите, тлеейки отвътре като живи въглени. – Ти няма нужда да се биеш срещу него, Вега.

– Но нали тогава ще ме хвърлят във Валхал?

– Мога да поговоря с Кроун. Ще намерим решение. Дори да те осъдят, ще е за кратко. Но ще има и друго условие.

– Какво? – Скръстих ръце на гърдите си.

– Ти знаеш много повече, отколкото е полезно за един обикновен Уъг.

– Искаш да кажеш, че знам истината – отсякох.

– Условието е, че няма да ти се позволява повече да помниш такива неща.

– А, значи червената светлина – отбелязах хладно. – Впрочем, мисля, че разплетох загадката. Червената явно е по-силна от синята. Делф е бил по-възрастен и по-едър от мен, затова си я използвала срещу него. Решила си, че за изтриването на моите мисли ще е достатъчна и синята, но ето че аз още помня, Моригон. Писъка и всичко останало.

– Какво? – възкликна потресено тя.

– Отначало мислех, че е кошмар. Но постепенно си спомних, също както стори и Делф, с малко помощ от моя страна. Явно със Сесиите ефектът на средството ти отслабва. Пищеше не друг, а той, тичайки покрай мен по твоята пътека. А светлината идваше от теб – за да ни отнеме паметта.

Известно време се гледахме мълчаливо, после аз първа наруших тишината:

– Тъй че благодаря за предложението, но ще си пробвам късмета на арената. Никога повече няма да ти позволя да бъркаш в мозъка ми.

– Знам, че си се справила с досегашните си противници със сравнителна лекота.

– Ако не броим Ракспорт. Той сам неволно се простреля в крака. Или поне така говорят.

– Какво означава „или поне така говорят“?

– Означава, че някой по-мнителен Уъг, като мен да речем, би си помислил, че Раскпорт нарочно е отстранен от надпреварата, за да мога аз да се изправя срещу Лейдън-Тош на финала.

– Това би било твърде подъл ход, ако е вярно.

– Напълно съм съгласна – отвърнах, без да свалям поглед от нея. – А знам, че последните ни няколко срещи завършиха много, много зле.

– Така е. Аз пък знам, че на два пъти си посещавала дома ми в мое отсъствие. Мога ли да се поинтересувам защо?

– Първия път исках да проверя нещо.

– Какво?

– Вкуса ти при избора на огледала.

– И какво установи? – попита тя след кратък размисъл.

– Че от тях получавам кошмари. За Маниаци най-вече.

Отново настъпи мълчание. Личеше си, че Моригон ме оценява в напълно нова светлина и не е сигурна как точно да постъпи.

– А втория път?

– Да пожелая честит рожден ден на Джон. И да му дам подарък.

Тя се усмихна едва.

– Много мило от твоя страна. Особено като се вземат предвид обстоятелствата.

– Той е мой брат, Моригон. Ще си остане такъв, независима какво се случва. И аз го обичам. Безусловно.

Произнесох последното на висок глас, защото подозирах, че Джон е в каретата и подслушва всяка наша дума.

– Не се и съмнявам.

– Колкото до Дуелума, откога се заинтересува толкова от моето благополучие? Сама каза, че трябва да се бия. Е, ще се бия и ще умра, ако се наложи. Но поне ще го направя с чисто сърце и за правилна кауза. А не като овцете, в които са се превърнали повечето Уъгове. Незнаещи кои са, откъде са дошли и какво всъщност представлява Горчилище.