Дейвид Балдачи - Довършителката

– Аз победих, Делф!

– И още как, Вега – усмихна се в отговор той.

С негова помощ закуцуках към публиката. Първият кръг беше приключил. Оставаха още четири. При тази мисъл радостта ми помръкна, но само за кратко. Все пак бях първата Женска, печелила някога Дуелум.

Обърнах се към официалната трибуна и видях, че Джон е станал прав и ме аплодира. Моригон също плясна с ръце, но само веднъж и спря. На минаване покрай будката за залагания забелязах Роман Пикус да се препира ожесточено с Какус Луун. Явно моята победа му бе струвала скъпо. Клетъс стоеше отстрани и гледаше на кръв, макар и с омазано в сълзи лице.

Останах учудена, когато Делф приближи до Роман и му подаде малко късче пергамент. Той се навъси още повече, но отброи десет монети и му ги подаде с думите:

– Този път Женската извади късмет.

– Напротив – отвърна Делф. – Спечели честно и почтено.

– Заложил си на мен? – попитах, когато се отдалечихме.

– Разбира се.

– Не знаех, че имаш хазартна жилка.

– И аз проявявам по някоя слабост като всеки друг Уъг, Вега.

– Ами ако бях загубила? Можеше ли да си го позволиш?

– Заложих на кредит. И освен това бях сигурен, че ще победиш – отсече той.

– И все пак, ако бях загубила?

– Тогава щях да имам мъничък проблем с Роман Пикус, нали?

– Делф, ти си си изгубил ума.

– Да, но днес съм шампион, Вега Джейн. Също както и ти.

Това беше вярно. Не се бях чувствала така добре от дълго време.

Въпреки насиненото си око.

По-късно с Делф отидохме да се почерпим с една от десетте му монети в гостилница на Главната улица, наречена „Гладниците“. Никога по-рано не бях вечеряла в заведение – това не бе нещо, което би минало през ума на работещ Уъг като мен. Да платиш цяла-целеничка монета, за да седиш и да безделничиш, докато друг ти носи храна, изглеждаше налудничаво.

Но останах в пълен възторг!

Преди да излезем, двамата с Делф се бяхме почистили, а аз облякох единствения друг кат дрехи, който притежавах – вълнена пола до глезените и риза с дълги ръкави от кожа на Амарок, принадлежала на майка ми. В купчината вехтории в ъгъла открих дори стара нейна шапка. Тя бе избеляла, широкопола и положително изглеждаше адски демоде. И все пак исках да я нося повече от всичко, което някога бях обличала.

Дълго плакнах окото си със студена вода от крана, но то си оставаше толкова подуто, че едва виждах през него. Реших да не използвам Целебния камък, за да го излекувам мигновено – подобно бързо възстановяване можеше да предизвика подозрение у другите Уъгове.

Настаниха ни на маса в дъното на заведението – допуснах, че вероятната причина за това е, че сме по-зле облечени от останалите, сред които се забелязваха и двама членове на Съвета. Посетителите час по час ни поглеждаха и след това разговаряха приглушено помежду си. Помъчих се да не им обръщам внимание, но не беше никак лесно.

Делф, който явно също го беше забелязал, се приведе напред и каза:

– Вече си известна, Вега Джейн.

– Откъде-накъде?

– Ти си първата Женска, победила в Дуелум. Това дълго ще се помни.

Помислих за секунда върху думите му. Озърнах се наоколо и срещнах няколко доброжелателни кимвания и усмивки. Може би той наистина имаше право.

Когато порциите ни пристигнаха, останах поразена от техния размер. В първия момент дори не посегнах към вилицата.

– Делф – прошепнах. – Да не би да трябва да си отсипя малко и после да предам чинията нататък?

– Не, Вега, всичко е за теб.

– Сигурен ли си?

– Аха.

– Откъде знаеш? Идвал ли си тук преди?

– Да, веднъж.

– Кога? – учудих се.

– След като спечелих първия си двубой. Роман Пикус ме доведе.

– Че защо скръндза като него ще те води където и да било?

– Тогава бях аутсайдер и никой не залагаше на мен. Помогнах му да спечели цял куп пари. Затова и реши да ме почерпи един обяд. Единственото което му се откъсна от сърцето.

Сведох очи към този рог на изобилието от меса, зеленчуци, хлябове и сирена и се облизах като гладно куче. Което ми напомни, че трябва да запазя малко и за Хари Две, който търпеливо чакаше отвън.

Половин час по-късно отместих чинията си и отпих последна дълга глътка боровинков сок. Потупах пълния си корем и въздъхнах доволно.

– Наздраве – усмихна се Делф.

– Благодаря, но не биваше да го правиш. Видях менюто отвън. Струвало ти е цяла монета.

– Че нали нямаше да я спечеля без теб.

Това си беше вярно. За доказателство можеха да послужат синините и драскотините по мен. Поисках от сервитьора хартиен плик и сложих в него остатъците от храната за Хари Две. Докато отивахме към изхода, една добре облечена Женска стана от масата си и се ръкува с мен: