Дейвид Балдачи - Довършителката

Но вътрешно бях уплашена, макар да имах изработен план. Застанахме един срещу друг и Клетъс свали ризата си. Аз, естествено, останах облечена. Забелязах, че доста е позаякнал. На шестнайсет Сесии, той всъщност вече беше напълно развит Мъжки. Вярно че преди се бе случвало да го напердаша, но това бе в миналото, преди да порасне толкова – като изключим скорошния случай, когато ми открадна яйцето и аз го ритнах в корема. Не се съмнявах, че е тренирал усилено за турнира и е научил някой и друг мръсен трик от Уъгове като Ран Дигби и Нон. Трябваше да приема истината, че ме превъзхожда по сила.

И въпреки това нямаше да му се дам.

Луун се ухили мръсно и взе да надува мускулите на гърдите и ръцете си, докато аз стоях и го гледах неподвижно. Реферът приближи и ни разясни правилата, които бяха смущаващо малко. Едно от тях ме учуди – че ако бъдеш изтласкан извън очертанията на квадрата, противникът ти получава свободен удар в която част на тялото ти пожелае. Нямах представа защо Делф е пропуснал да ми го спомене. Това обясняваше защо всички Уъгове така се нахвърлят един срещу друг още при първия звук на гонга.

Когато реферът отстъпи назад, Клетъс тихо прошепна:

– Ако се престориш, че припадаш, ще те пощадя. Така поне ще можеш да виждаш и да дъвчеш храната си довечера.

– Странно, и аз тъкмо се канех да ти направя същото предложение.

Усмивката му изчезна и се замени от решимост, каквато рядко бях виждала върху физиономията му. Почти съжалих за своето перчене.

Над рамото му виждах част от публиката. Делф се взираше напрегнато в мен, което не ме учуди – по-учудена останах, че с не по-малко напрежение ме гледа и брат ми от трибуната. Вляво от мен седяха родителите на Клетъс. Какус Луун се бе надул като пуяк, докато жена му Хестия примигваше на парцали.

Не потърсих с очи Моригон. Стигаха ми и другите грижи. Сърцето ми биеше така, сякаш щеше да изскочи през гърлото. Устата ми бе пресъхнала и не можех да преглътна. Преди да разбера какво става, гонгът удари и Клетъс връхлетя отгоре ми. Успях да блокирам първия му удар, но с цената на остра болка в ръката, която моментално се поду. Залитнах назад, отстъпвайки му ценно пространство, от което той не закъсня да се възползва.

Насочи ритник на нивото на корема ми и аз го избягнах с усилие, като почти престъпих очертанията на квадрата. Ако му присъдеха свободен удар, сериозно се съмнявах, че ще го издържа. Затова, когато замахна за следващото си кроше, се гмурнах под него и излязох от другата му страна. Той се извъртя и настъпи отново с думите:

– Какво има, Вега, страх те е да се биеш ли?

Щях да му отвърна подобаващо, но езикът ми бе така залепнал, че успях да изломотя само:

– Прр-клет задник.

Продължихме да танцуваме един около друг, изпробвайки защитата си. Аз отправих няколко несръчни удара, които той лесно избягна. Личеше как увереността му расте с всяка изминала минута. Пробвах страничен ритник, но той го отби с презрителен смях.

Но аз имах в главата си план и само изчаквах удобния момент. Той финтира с лявата ръка. Едва прикрих доволната си усмивка, преструвайки се, че го блокирам. Докато успее да изнесе дясната, вече беше късно. Аз забих чело в лицето му –трик, който по думите на Делф се наричаше „горчива целувка“. Той немощно вдигна коляно, целейки се в корема ми, но ударът го бе зашеметил достатъчно, за да успея да се наведа и да направя здрав захват на крака му. Дръпнах нагоре с всичка сила. Той се преметна заднишком и се стовари върху главата си.

Повече не ми беше и нужно. Връхлетях отгоре му като Шук върху избягал затворник. Обвих дългите си крака около него, приковавайки ръцете му към тялото, и го замлатих с юмруци, докато скимтящ и облян в сълзи като пеленаче не даде знак, че се предава.

Реферът бързо се намеси и ни разтърва. Но когато той вдигна ръката ми, за да ме обяви за победител, проклетникът Клетъс Луун ме издебна и така ме халоса в лицето, че паднах и повлякох рефера със себе си.

От всички страни се разнесоха викове: „Нарушение!“ и „Пратете го във Валхал!“.

Какус Луун сграбчи обезумелия си син за лакътя и го повлече по-далеч от арената, докато Делф на два скока стигна до мен и ме вдигна от земята.

– Добре ли си, Вега Джейн? – попита тревожно. После погледна подир Клетъс и кресна: – Ще ти откъсна главата, плужек такъв!

Избърсах кръвта от устата и носа си и проверих с език дали всичките ми зъби са по местата си. Там бяха, но усещах как едната ми страна вече се подува. Въпреки това по лицето ми се разля широка усмивка.