Сара Маас: Двор от скреж и звездна светлина

И още го виждах такъв, какъвто го бе видяла Фейра, след като ме допусна в съзнанието си, за да ми покаже какво се е случило между сестрите й и краля на Хиберн. Още виждах как Касиан, проснат окървавен на земята, умолява Неста да бяга.

Той самият още не говореше за онези събития. За Неста.

Касиан и сестрата на другарката ми не си продумваха и дума.

Неста успешно се беше заточила в някакъв бедняшки апартамент на другия бряг на Сидра, отказвайки да общува с всички ни. Само с Фейра си уреждаха по няколко кратки срещи на месец.

И за това ще трябва да се погрижа някак.

Усещах стаената тревога у Фейра. До ден-днешен я успокоявах, когато нощем се будеше в истерия от кошмари за онзи ден в Хиберн и за ужаса да гледа как трансформират сестрите й против волята им. Кошмари за момента, в който Касиан бил на прага на смъртта и Неста легнала отгоре му, за да го защити от фаталния удар, а Илейн — Илейн! — грабнала кинжала на Азриел и убила краля на Хиберн вместо него.

Потрих челото си с палец и показалец.

— Тежки времена са. Всички сме заети, всички се мъчим да удържим фронта. — С Аз и Касиан за пореден път отложихме ежегодния си петдневен лов в колибата. Решихме да го оставим за следващата година… Отново. — Прибери се за слънцестоенето и заедно ще съставим план за пролетта.

— Май ще е много тържествено събитие.

Винаги беше такова в моя Двор на Мечтите.

Вместо да му отговоря обаче, реших да попитам:

— Девлон един от потенциалните бунтовници ли е?

Молех се да не е така. Ненавиждах назадничавия елф, но поне бе постъпвал справедливо с трима ни, с Касиан и Азриел. Отнасяше се с нас като с пълноправни илириански воини. И досега се държеше така с всички незаконородени войници под негово командване. Всъщност само заради нелепите му виждания относно елфките ми идеше да го удуша. Да го превърна в кървав облак. Но само Майката знае кой би заел неговото място.

Касиан поклати глава.

— Не мисля. Девлон бързо потъпква такива приказки. Но така просто кара воините си да кроят скришом и ни пречи да открием кой разпространява пропаганда.

Кимнах и се изправих. Имах среща в Сесере с двете жрици, оцелели след кървавото нападение на Хиберн преди една година, трябваше да обсъдим подхода ни към чуждестранните поклонници, които искаха да влязат в територията ни. Ако закъснеех, нямаше да се отрази добре на предложението ми да отложим въпроса за пролетта.

— Дръж ги под око още няколко дни, после те чакаме у дома. Искам те там две нощи преди слънцестоенето. И един ден след това.

Лека дяволита усмивка.

— Да разбирам, че традицията за деня на слънцестоенето остава, така ли? Въпреки че вече си пораснал елф с другарка.

Смигнах му.

— Знам колко ще ви липсвам, илирианските ми хлапаци.

Касиан се подсмихна. Някои традиции около слънцестоенето наистина не омръзваха, дори след векове. Почти бях стигнал до вратата, когато Касиан подхвана:

— А…

Той преглътна.

Спестих му неудобството да прикрива интереса си.

— И двете сестри ще бъдат в къщата. Независимо дали искат, или не.

— Неста ще се постарае да вгорчи живота ни, ако реши, че не иска да присъства.

— Ще присъства — стиснах зъби аз. — И ще се държи прилично. Дължи поне това на Фейра.

Очите на Касиан просветнаха.

— Как е тя?

Нямаше смисъл да увъртам.

— Неста си е Неста. Прави каквото си пожелае, колкото и да измъчва сестра си. Предложих й един куп работи, но тя ги отказа всичките. Може пък да й влееш малко здрав разум.

Сифоните на Касиан проблеснаха върху ръцете му.

— По всяка вероятност ще се стигне до насилие.

Несъмнено.

— Тогава не й казвай нищо. Не ме е грижа… само не намесвайте Фейра. И тя има празник.

Защото точно на слънцестоенето… имаше рожден ден. Навършваше двайсет и една години.

За миг прозрях колко малка е тази цифра.

Красивата ми силна, свирепа другарка, окована за мен…

— Знам какво се крие зад този поглед, копеле такова — рече грубо Касиан, — и си мислиш глупости. Тя те обича. Никога не съм виждал подобна любов.

— Понякога е трудно — признах си, извръщайки очи към заснеженото поле пред къщата, тренировъчните площадки и къщите отвъд него. — Трудно е, като си спомня, че сама избра тази съдба. Избра мен. Че не са ни събрали насила, както е било с родителите ми.

Лицето на Касиан придоби нетипично сериозно изражение и той се умълча за момент, преди да пророни:

— Понякога ти завиждам. Съвсем благородно, но онова, което вие, двамата, имате, Рис… — Той прокара ръка през косата си и пурпурният му Сифон заискри на светлината от прозореца. — Всичко е заради легендите, заради лъжите, които ни разправят като деца. За великото чудо на другарската връзка. Мислех, че са глупости. Докато не се събрахте с Фейра.