Ричард Форд - Разбитата корона

— Предполагам, магистра. Макар че не ми се струва честно някой да се жертва, за да бъдат спасени останалите. — Заби поглед в краката си, като се питаше дали не беше сбъркал. Това обаче го притесняваше: защо един да оцелява по някакво рождено право, а други да умрат. Не се съмняваше, че той ще е от онези, които ще бъдат оставени да умрат, ако се стигне дотам.

— Скоро ще научиш доста за саможертвите, Уейлиън, и защо трябва да бъдат правени — каза Гелредида. — Един човек не може да бъде поставян над общото благо. Над народ или религия. Ние всички сме част от земята, на някои от нас е съдено да бъдат големи притоци, да водят водите през земята, да я хранят, да я карат да дава плод. Някои от нас са планини, пазят границите на народите, защитават невинните от кроежите на нашественици. А други са просто цветя, дадено им е кратко време, колкото да разцъфнат под слънчевата светлина, преди да умрат. — Тя го погледна почти съчувствено. — Разбираш ли ме?

— Да, магистра — отвърна той.

— Не, вероятно не ме разбираш. Но един ден ще ме разбереш, Уейлиън. Ще тръгваме ли?

Той кимна. Нямаше представа къде отиват или защо, но отдавна се беше научил да не спори за подобни неща. Спуснаха се през кулата до Голямата библиотека, където двама Рицари на Гарвана им отвориха вратата. Уейлиън дори не знаеше, че тези врати някога се затварят, но когато влезе вътре, разбра защо. Останалите архигосподари ги чакаха сами в библиотеката. Така празна, тя изглеждаше още по-голяма и внушителна.

Дренан Фолдс и старият Кранок Маргил седяха на отделни, но съседни писалища. Дренан явно не беше много доволен, че го бяха накарали да чака. Лусен Калвор се облягаше на лавица с книги, лицето му беше безизразно, но не откъсваше очи от Гелредида и Уейлиън. Уейлиън внезапно си спомни за скорошното изнудване на Лусен и се запита дали младият архигосподар не иска да си отмъсти. Само времето щеше да покаже, но за всеки случай не мислеше да приема от него храна или питие.

Магистра Гелредида спря пред писалищата и ги огледа, сякаш се готвеше да преподава урок. Уейлиън изостана назад.

— Е? — попита Дренан, различните му очи светеха от раздразнение. — Защо ни извика? И то точно тук?

— Тук ми харесва — отговори Гелредида и огледа огромната библиотека, сякаш я беше построила собственоръчно. — Залата на Огнището е малко… натруфена, не мислите ли? Освен това реших, че мястото е подходящо, тъй като архигосподар Краби беше Пазител на Книгите, но заради трагичната си смърт не може да е сред нас.

Уейлиън много се съмняваше в това. Гелредида вероятно беше пожелала срещата да е тук, за да разполага с магичните си сили. Срещата в Залата на Огнището, където силите ѝ бяха елиминирани, едва не им струва живота.

— Това е приятно разнообразие — каза Кранок, слабият му глас пресекна. — Но защо настоя да се видим?

— Защо ли? — сопна се Гелредида. — Хуртите са почти пред портите ни. Няма време за губене, имаме много работа за вършене.

— Така е. Най-добре да потърсим нови кандидати за архигосподари — каза Дренан. — Трябва да попълним две места.

— Няма време за това — отвърна тя. — Подготовката за обсадата трябва да започне веднага. Не можем да се занимаваме с ненужна бюрокрация. — Дренан понечи да спори, но тя вдигна пръст. Това бе достатъчно да го накара да замълчи и Уейлиън се зачуди дали незаконният му син е още в онази изба, заплашен от убийство.

— Какво, ако мога да попитам, трябва да се свърши? — рече Кранок и челюстта му потрепери от раздразнение.

Гелредида погледна към Лусен, който стоеше тихо в сянката на лавицата.

— Архигосподарю Калвор, вие ще сте новият Пазител на Гарваните. Когато войната започне, магистрите от кулата ще са ключът към победата ни. В замяна те трябва да бъдат защитавани от нашите Рицари на Гарвана. Ти ще поемеш командването им и ще се погрижиш да разберат колко важно е да осигурят оцеляването на магистрите. Сред тях може би още има врагове; предателството на Ференц и Ниро може да стига дълбоко. Да разчитам ли, че ще го изкорениш?

Лусен Калвор вдигна вежда.

— Сигурен съм, че мога да го уредя.

— Отлично — усмихна се Гелредида. — Тогава трябва да започнем да събираме Кастата. Кранок, ти ще ръководиш всички настоящи магистри — преподаватели, учени, оттеглили се ветерани. Те те уважават. Ще те последват.

— Ами… аз… — каза Кранок, но преди да възрази, тя продължи:

— Дренан, ти ще се заемеш с чираците и новопостъпилите. Сега те ще получат всички привилегии на Кастата и ще им се позволи да практикуват магия зад стените на кулата.