Ричард Форд - Разбитата корона

Нямаше смисъл да мисли за това сега. Ако Амон Туга разбиеше стените на Стийлхейвън, и бездруго нямаше да има значение. Тя щеше да умре.

Жрецът беше приключил. Стоеше със сведена глава и я чакаше. Трябваше ли да каже нещо? Каква полза от думи сега? Одака нямаше да ги чуе. Той сигурно знаеше колко е важен за нея. Тя съжаляваше само, че не бе успяла да му благодари за саможертвата.

— Ваше Величество — извика някой зад нея.

Обърна се и видя млад мъж с ливрея на дворцов слуга, който тичаше към нея през градините. Каира веднага се изпречи на пътя му. След случилото се на арената тя бе станала още по-зорка и бдителна.

Младежът падна на коляно на няколко крачки от Джанеса.

— Говори — каза тя, подразнена, че прекъсват погребението на Одака.

— Моля да ме извините, Ваше Величество — рече той и се изправи, — но ви викат в Залата на Войната. Армиите се върнаха от фронта. Херцог Банън Логар е тук.

— Добре — отвърна Джанеса. — Кажи им, че идвам.

Тя погледна към Одака, който лежеше в гроба. Искаше ѝ се да остане, докато го заровят, но явно нямаше време. Все пак точно той би я разбрал.

— Довиждане, приятелю — прошепна Джанеса, после тръгна с Каира към двореца.

Не се преоблече за срещата. Беше с обикновена рокля и поръбено с кожи наметало. Вероятно нещо по-царствено щеше да е по-подходящо, но тя не искаше да кара генералите ѝ да я чакат.

Каира отвори вратата на Залата на Войната, после отстъпи встрани, за да пропусне Джанеса. Четиримата мъже вътре се изправиха. Бяха седели около обкованата с желязо дъбова маса в мълчание и очакваха появата ѝ, за да чуе новините и съветите им и да реши какво да предприемат.

Наметалото внезапно натежа на раменете на Джанеса. Усети гадене, но го потисна. Беше силна, щеше да се справи.

— Господа — рече тя и стисна облегалката на стола си. Четиримата се поклониха.

От едната страна на масата стояха генерал Хоуки и маршал Фарен от Рицарите на Кръвта. Изглеждаха по-изморени и измъчени, отколкото при последната им среща. Сигурно бяха преживели много битки през последните дни. Хоуки приличаше на старец в тежката си броня, брадата му беше мръсна и разрошена.

От другата страна стоеше лорд-маршал Райдър с бронзовата си броня. До него имаше висок мъж с широки рамене и ярост в очите. Сигурно беше херцог Банън Логар от Валдор. Той беше на годините на Хоуки и бялата му броня беше много очукана, но изглеждаше готов да се впусне в битка на мига. Докато го гледаше, Джанеса си помисли, че не прилича на сина си, покойния лорд Рейлан Логар, но когато старецът се усмихна, семейната прилика стана очевидна.

— Херцог Логар, Ваше Величество — представи го лорд-маршал Райдър. Джанеса кимна и херцогът отвърна.

— Радвам се най-после да се запознаем, милорд — каза тя. — Много съм слушала за смелостта ви. Явно това е черта, която сте предали на сина си.

Мъка прекоси лицето на Банън.

— Благодаря ви, Ваше Величество. Знам, че той много ви ценеше.

Джанеса не беше сигурна доколко е вярно това, но прие комплимента с усмивка.

— Ще започваме ли? — попита тя и посочи към столовете. Когато се настани, четиримата мъже също заеха местата си около масата.

Настъпи тишина, преди Джанеса да осъзнае, че тя трябва да води срещата. Това беше нейният военен съвет и щяха да говорят само по нейно нареждане.

Какво да ги попита? Не беше обучавана във военното дело. Малкото, което бе научила за войниците и провизиите през последните няколко седмици, едва ли щеше да свърши работа сега.

— Кажете ми какво е положението ни — каза тя.

Не е лошо за начало.

Като че ли никой не изгаряше от желание да заговори. Генерал Хоуки изглеждаше заинтригуван от лака на масата. Маршал Фарен се озърна към херцог Логар, който пое дълбоко дъх и каза:

— Не сме в изгодна позиция, Ваше Величество, ако трябва да съм честен. В града не останаха никакви наемници. След като не получиха пари, те изоставиха Стийлхейвън на участта му.

— Жалки страхливци — промърмори маршал Фарен, но Банън не му обърна внимание.

— По наша преценка хуртите са на не повече от ден езда на север. Скоро ще са тук. Войниците ни в града са изтощени, но готови да се бият. Лорд-маршал Райдър има триста воини в Драконовата стража, маршал Фарен има още сто Рицари на Кръвта. С генерал Хоуки имаме пет хиляди пешаци и хиляда души кавалерия, с които да защитаваме градските стени. Положението ни е тежко, Ваше Величество. Вероятно повече от четиридесет хиляди хурти са се устремили насам. Ще ми се да можех да ви кажа нещо обнадеждаващо, да ви кажа, че имаме съюзници, но никой няма да ни се притече на помощ.