Ричард Форд - Разбитата корона

— Ще влизаме ли?

Каира поведе към специалния участък от арената, ограден за кралицата. Скоро след като заеха местата си, изведоха първия затани. Той не се съпротивляваше, вървеше гордо. Ръцете му бяха оковани, устата му беше покрита с някаква метална маска, а на врата му имаше нашийник, свързан с дълъг метален прът. Сърцето на Каира се сви от унижението на този воин. След това се сви още повече от реакцията на тълпата.

Зрителите започнаха да дюдюкат и подвикват като деца на куклено представление — този горд воин беше принизен до злодей в някакъв нелеп фарс.

Още петима затани бяха изведени. Четирима от тях бяха високи и горди като първия и посрещаха с чест съдбата си. Последният, огромен и могъщ, с пронизващи сини очи, се въртеше и дърпаше в оковите и ръмжеше зад металната маска, която стягаше челюстите му.

Всички шестима тръгнаха към дървения ешафод в края на амфитеатъра и бяха принудени да коленичат. Каира видя как палачът провери дали секирата е добре наточена.

Сенешал Роган се качи на ешафода и с жест накара тълпата да притихне.

— Ваше Величество — каза той и се поклони през арената на Джанеса. — Благородни дами и господа. Събрахме се тук, за да присъстваме на древен ритуал — екзекуция на врагове на Стийлхейвън. Тези шестима мъже са от най-опасния вид. Врагове на Свободните държави, които искат да видят нашия обичен град разрушен. Предатели на Короната и слуги на страшния ни враг Амон Туга…

— Богове! Призлява ми от този човек — прошепна Одака и се извърна, за да не гледа Роган.

— … господаря елхарим, който е само на дни път от града ни.

Част от зрителите явно не бяха чули новината и зашумяха паникьосани. Някои дори тръгнаха към изхода на амфитеатъра, нетърпеливи да напуснат града, преди хуртите да пристигнат.

— За наше съжаление — продължи сенешалът — трябва да изпълним това необходимо задължение. Доведете първия осъден.

Трима от Зелените куртки с мъка накара един от воините затани да се изправи. Щом видя дръвника и палача, той започна да се бори, но дори могъщ мъж като него не можеше да се освободи от нашийника и оковите.

Преди да го блъснат към дръвника, вниманието на Каира беше привлечено от някакво странно движение, което улови с периферното си зрение. Погледна към ясена, чиито голи клони се протягаха към бледото небе. Като че ли никой не го забелязваше, толкова погълнати бяха всички от екзекуцията, но тя застана нащрек. Пристъпи напред — стори ѝ се, че дървото се олюлява, макар че стволът изглеждаше стабилен. Когато се приближи, видя, че символът, издълбан в кората под забитите пирони, символът, който бе сметнала за любовно послание, кипи от гърчещи се личинки.

Каира отстъпи назад. Догади ѝ се при вида на тази развала.

Дървото отново потрепери.

Тя чу как някъде отзад Роган нареди да изпълнят първата екзекуция.

Стволът на дървото проскърца и изстена, раздвижи се, кората се разпука и клоните се разтресоха. С оглушителен трясък стволът му се разцепи.

Всички притихнаха.

Сякаш надигаше глава, половината дърво се изправи. Клоните, които преди се протягаха към небесата, сега висяха зад него като призрачна грива.

— На оръжие — извика Каира. Отдръпна се и измъкна меча си, точно когато тълпата се разкрещя.

Дървото се изтръгна от земята със страховита сила. Пръст и камъни се провлачиха след корените му, които, като десетки подобия на крайници, се измъкнаха от земята. Клоните се гърчеха като пипала на огромна сепия, дървото вдигна безоката си глава и отвори беззъба паст в ням вой на новородено.

Арената избухна от рева на ужасените зрители.

Един рицар от Стражата се втурна покрай Каира с насочено за атака копие. Той прониза с яростен вик един подобен на крак израстък на чудовището и Каира потресена се втренчи в бялата гадост, която бликна от раната. Адското чудовище се завъртя и раззина уста в безмълвен вик. После замахна с един от дебелите си клони, помете рицаря от арената към вече бягащите зрители и той се стовари на земята с ужасен тътен.

Тогава ясенът се извърна страховито към кралицата и като че ли я смрази с безокия си поглед. После тръгна към нея с проскърцване на огромните си израстъци, повлече се по арената, като забиваше дебелите си корени в земята.

Каира чу как лорд-маршал Райдър изкрещя на Драконовата стража и те бързо се строиха на пътя на чудовището. Стражи хукнаха да се присъединят към тях, вдигнали щитове и копия, а тълпата бягаше.

Каира се чувстваше странно мудна. Раните ѝ още я боляха, но трябваше да действа.