Ричард Форд - Разбитата корона

Умира сякаш цяла вечност. Бастиян дори не остана да гледа.

Раг обаче остана, докато Палиен изпусна и последния си дъх.

Не можеше да се каже колко стар е амфитеатърът. Каира предполагаше, че е по-стар от Храма на Есента, вероятно дори колкото самия Скайхелм. Той се издигаше в средата на Квартала на Короната, порутена каменна грамада. Стените му някога се бяха извисявали на сто стъпки, редовете седалки бяха побирали може би пет хиляди души, дошли да гледат зрелищата. Зрелища, които със сигурност бяха включвали кръв и смърт, за радост на тълпата. Такова щеше да е и днешното.

Каира обходи амфитеатъра от горе до долу. Голяма част от стените бяха срутени. Мястото все още беше непристъпно отвън, макар че тунелите под арената сега зееха под зимното слънце. Нямаше и следа от капан. Нямаше следа от убиец — или убийци — спотаен в засада, за да чака кралицата. Мястото изглеждаше съвсем тихо и спокойно. Но нямаше да остане такова задълго. Скоро на ешафода, построен специално за случая, щеше да се проведе екзекуция.

Каира бе чула за затани, разбира се, и колко свирепи са в битка. Бяха ѝ казали за престъпленията, които тези воини бяха извършили. Но не виждаше логика. От всичко, което бе научила за тях, излизаше, че са доблестни воини. Защо ще влизат в града под предлог, че са приятели, и ще жертват живота си, само за да избият неколцина наемници? Беше глупаво просто да ги екзекутират. Но не тя решаваше. Тя имаше една-едничка цел — да защити кралицата.

Последна обиколка на амфитеатъра, само за да се увери, че останалите от Стражата и Зелените куртки са по местата си. Тя я доведе до дървото, което растеше в центъра на арената. Тук, където навремето гладиатори се бяха били до смърт, сега се издигаше оголял ясен. Струваше ѝ се символично, че е израснало тук, където мнозина бяха умрели. Докосна кората и усети грубата ѝ повърхност. Преди да се извърне, пръстите ѝ напипаха нещо — в ствола бяха забити два пирона, а под тях някой беше издълбал символ. Изглеждаше направен наскоро, но не ѝ говореше нищо. Вероятно беше на чужд език или послание от млад любовник, което единствено любимата му може да разбере.

Е, днес тук нямаше да има любовници.

Дуркет влезе забързан в амфитеатъра. Дишаше тежко, лицето му беше влажно и зачервено.

— Тя е тук — успя да изрече през свистенето на дъха си.

Каира мина покрай него към входа на амфитеатъра. Неколцина благородници вече влизаха: областни пълномощници, придворни, управители. Сенешал Роган също беше тук, разбира се, заедно с Върховния командващ и баронеса Магрида, макар че синът ѝ изглежда липсваше. Тримата капитани на наемниците бяха сред публиката, цветните им ливреи се открояваха сред официалните одежди на придворните. Дори лорд-маршал Райдър бе решил да присъства заедно с част от своята Драконова стража.

Каира мина покрай тях на път към кралицата. Джанеса бе обградена от стражи, Мерик стоеше до нея. Чакаха тълпата да влезе.

Всеки от поданиците ѝ, който минаваше покрай нея, се покланяше почтително или правеше реверанс, но не се задържаше дълго. Хората нямаха търпение да влязат в амфитеатъра, за да видят представлението.

— Чия беше идеята екзекуцията да се проведе тук? — попита Джанеса, докато приемаше раболепните почитания на придворните си.

— На сенешал Роган — каза Одака. Той стоеше до Стражите в пълната си броня, огромният извит меч висеше на колана му. — Ако имах възможност, щях да се възпротивя на това…

— Вече го каза. Наясно съм с мнението ти по въпроса, Одака, но решението е взето.

— Трябва да се съглася с Одака — каза Каира. — Екзекуцията ви излага на риск и смятам, че това е ненужно.

— Враговете на Свободните държави трябва да бъдат наказани — отвърна Джанеса. — Колкото и ужасно да ни се струва това.

— Но тук ли? На това място? Пред жадна за кръв тълпа?

— И на мен не ми харесва — каза Джанеса, когато магистра Гелредида и нейният чирак се появиха след последните зрители. Момчето се поклони нервно на кралицата. — Но това място не е по-лошо от всички други. А и ще дадем чудесна възможност на евентуален убиец.

— Лудост е да се предлагате така като жертвено агне — каза Одака.

— Аз съм добре защитена — отвърна Джанеса. — Нали, Каира?

Не, не си. Оголваш си шията с надеждата да примамиш вълка и не знам дали аз, или някой друг, ще успее да го спре, преди да ти разкъса гърлото.

— Да, Ваше Величество — каза тя.

Джанеса посочи към входа на амфитеатъра.