Джо Абъркромби - Внезапни завършеци

Кучето седеше край угасналия огън близо до подмятащото се платнище и подрязваше пера за стрели. Седеше, както вярно куче седи пред прага на стопанина си. Бетод беше жалостив човек, каквото и да говореха всички, и сега му дожаля за него. Той също беше обвързан с Деветопръстия, но далеч не толкова, колкото този нещастен глупак.

— Къде са останалите отрепки? — попита Бетод.

— Три дървета ги заведе на разузнаване — отвърна Кучето.

— Тоест ги заведе там, където няма да се сблъскат с лицето на своя позор?

Кучето вдигна глава за миг, без да показва страх или възхищение.

— Може би, главатарю. Смятам, че всеки си носи позора.

— Чакай тук — изръмжа Бетод на Гушата, макар че, когато пристъпи към платнището на палатката, му се прииска мъжът да бъде до него.

— Точно сега не бих влязъл вътре — рече Кучето и се надигна.

— Не ти и трябва — сопна му се Бетод; нямаше никакво намерение да събира наново смелост, за да прецапва повторно целия този път. Той беше господарят и щеше да се държи като такъв. Отметна платнището и извика: — Деветопръсти!

Отне му известно време очите му да привикнат със задушния полумрак. Време, през което надуши острата миризма на немити тела и чу звуци от боричкане, пъхтене и пляскане на кожа.

После видя Деветопръстия, който стоеше гол на колене върху купчина стари кожи; мускулите на гърба му бяха изпъкнали, а главата му беше извита назад, за да погледне през рамо. На бузата му имаше нов белег, проблясваше черната пътечка от криви шевове. Очите му бяха започнали да се разширяват, зъбите да се оголват, като същевременно в гърлото му се зараждаше животинско ръмжене, и за миг Бетод си помисли, че Деветопръстия ще го връхлети с убийствени намерения.

Но тогава украсеното му с пресния белег лице се разтегна във весела усмивка.

— Добре, главатарю, или влизай, или излизай, само престани да се помайваш, че вятърът ми духа на задника.

После Бетод видя жената, която стоеше на колене зад Деветопръстия; дневната светлина разкри мазната ѝ коса и изпотената буза.

Бетод имаше хиляди причини да предпочете да си тръгне. Но Гърмящия идваше. Трябваше да го направи, и то още сега.

— Махай се — каза Бетод на жената.

Вместо веднага да се подчини, тя се извърна, за да види какво ще каже Деветопръстия.

Той сви рамене.

— Чу главатаря.

Бетод може и да беше главатар на Карлеон и Уфрит, победител в две дузини битки, признат от всички за най-великия боен вожд след Скарлинг Качулатия. Но за последните няколко години Логън Деветопръстия беше създал около себе си аура на страх. Аура на смъртта. Почти същата като на Шама Безсърдечния, но по-ужасна, и ставаше все по-ужасна след всеки спечелен двубой, след всеки убит човек.

В обсега на ръката си Деветопръстия беше майстор.

Жената се изправи и мина покрай Бетод, като пътьом грабна дрехите си, без да си прави труда да ги облича. Мъртвите знаеха, че изпитваше облекчение. Бетод трябваше само да поговори с Деветопръстия, а вече усещаше слабост в червата. Страх го беше дори да си представи какво ли е да се чукаш с него. Хвърли един последен, изпълнен с копнеж поглед към дневната светлина и пусна платнището, като остана в тъмното насаме със стария си другар. Със стария си враг.

Деветопръстия се претърколи по гръб върху мазните кожи, като го направи съвсем небрежно, сякаш беше съвсем сам, разпери ръце и крака настрани, а полунадървения му член клюмна настрани.

— Нищо не може да се сравни с чукането по обед, нали? — попита той покрива на палатката.

— Какво?

Бетод се гордееше с това, че никога не можеха да го изненадат. Но напоследък самото присъствие на Деветопръстия като че ли го изваждаше от равновесие.

— Чукане. — Той се надигна на лакът. — Ти чукаш ли се, главатарю?

— Аз правя планове.

Деветопръстия сбърчи нос.

— Ами мирише ми на чукане.

— От тебе идва.

— Аха. — Деветопръстия подуши едната си мишница и повдигна едната си покрита с белези вежда в знак на съгласие. — Ами трябва да се чукаш. Следобед. По всяко време. Изглеждаш ми притеснен.

— Притеснявам се, защото половината Север ме иска мъртъв.

Логън се ухили.

— Мен целият Север ме иска мъртъв. Да ме виждаш да се мръщя? Ако трябва да кажеш нещо за Логън Деветопръстия, кажи, че той вижда във всичко положителната му страна. — Бетод скръцна със зъби. Ако кажеше тази фраза още веднъж, щеше да му е за пръв път. — Жена ти също изглеждаше притеснена, когато я видях онзи ден. Вчера ли беше? Предишния ден? Бракът няма да доведе до нищо без чукане, нали? Това е целта на цялото упражнение.