Наоми Новик - Нефритеният трон

Лорънс не знаеше какво да каже. Той често бе мъмрил Темерер за революционните му идеи и склонността му към бунтове, но само на шега. Никога не му бе хрумвало, че драконът ще избере този път съзнателно и открито. Лорънс нямаше представа каква официална реакция да очаква, но със сигурност това нямаше да се приеме спокойно.

— Темерер, нали не мислиш… — каза той и млъкна, а големите сини очи го загледаха с очакване.

— Скъпи приятелю — каза спокойно след миг, — ти ме засрами. Естествено, че не бива да оставяме нещата такива, каквито са, при положение, че вече знаем кой е по-добрият начин.

— Знаех си, че ще се съгласиш — отвърна удовлетворено Темерер. — Освен това — добави той по-прозаично, — майка ми казва, че Селестиалът не е създаден за бой, а по цял ден да учи и да не прави нищо вълнуващо. По-добре да се приберем у дома.

Той кимна и погледна към стиховете.

— Лорънс, корабният дърводелец нали може да ми направи няколко от тези рамки за четене?

— Скъпи приятелю, щом това ще те зарадва, ще ти направи и цяла дузина — отвърна Лорънс.

Той се облегна на дракона, изпълнен с признателност въпреки опасенията си, и се зае да изчислява по Луната кога щеше да е следващият прилив, който да ги отведе у дома.

Вторият роман дава нови предизвикателства и поводи за тревога и аз съм особено благодарна на моите редактори Бетси Мичъл от „Дел Рей“ и Джейн Джонсън и Ема Куди от „Харпър Колинс“, Великобритания, за тяхната проницателност и отлични съвети. Също така дължа огромни благодарности на моя екип от тестови читатели за цялата им помощ и насърчения: Холи Бентън, Франческа Копа, Дана Дюпон, Дорис Игън, Даяна Фокс, Ванеса Лен, Шели Мичъл, Джорджина Патерсън, Сара Розенбаум, Л. Шалом, Микол Съдбърг, Ребека Тушнет и Чо Be Дзен.

Благодарности на безценната ми агентка Синтия Мейсън за помощта и наставленията и на семейството ми за безспирните съвети, подкрепа и ентусиазъм. Неизмеримо щастлива съм с моя най-добър домашен читател, съпруга ми Чарлс.

Искам да изразя специална благодарност на Доминик Харман, който направи възхитителни обложки за американското и английското издания. Неизмеримо е вълнението ми да видя как драконите ми оживяват в неговото изкуство.

Избрани откъси от Кратка беседа за ориенталските породи, с коментари за изкуството на драконовъдството от сър Едуард Хауи, Ф. К. О.

Представено пред Кралското дружество, юни 1801 г.

„Големите свободни драконови стада“ на Ориента станаха пословични в Западния свят. Те вдъхват едновременно страх и възхита, до голяма степен благодарение на добре познатите ни разкази на пилигримите от една ранна и по-наивна ера. Макар и извънредно ценни по времето на своето публикуване заради светлината, която хвърлят сред предшестващия ги пълен мрак, те трудно могат да бъдат от полза за модерния изследовател. Страдат от непростими преувеличения, които навремето са се считали за норма или поради искрената вяра от страна на автора, или поради по-малко невинното му, но разбираемо желание да се хареса на по-широката публика, която е очаквала всяка история от Ориента да включва чудовища и несметни наслади.

По този начин до наши дни е достигнал един, за жалост, противоречив сбор от свидетелства. Някои от тях не са по-благонадеждни от чистата фантасмагория, а останалите са изопачения на истината и е най-добре читателят да се отнесе скептично към всичките, отколкото да се довери само на някои. Ще спомена един много показателен пример — японската порода Суи Риу, позната на студентите по драконови науки от писмата на капитан Джон Сарис от 1613 година. В тях се споменава като неоспорим факт умението на представителите на породата да призовават буреносни облаци. Воден от собствения си опит, аз ще дискредитирам това забележително твърдение, което приписва способностите на Юпитер на едно смъртно създание. Виждал съм с очите си Суи Риу и съм наблюдавал неговото умение да поглъща внушителни количества вода и да ги отделя в бурни струи — талант, който го прави неизразимо ценен не само в битка, но и при защитата на дървените постройки в Япония от опасностите на пожара. Лековерният пътешественик, попаднал на такъв порой, като нищо може да си въобрази, че небесата са се отворили с гръм над главата му, но тези потопи, непридружени от светкавици или буреносни облаци, имат съвсем кратка продължителност и, разбира се, в тях няма нищо свръхестествено.