Кол Бьюкенен - Чуждоземецът

Вестта беше донесена от един дебел търговец на мехове, който току-що се беше върнал от юга. Тлъстото лице на мъжа беше аленочервено, сякаш беше тичал през целия път само за да каже новината, която им съобщи в следващия момент. Той обяви пред всички, че Патия е паднала — Патия, най-близкият им южен съсед, традиционен враг на Кхос и основната причина за построяването на Щита. След думите му в салона настъпи внезапна тишина. Всички бяха едновременно смаяни и шокирани. Крал Отомек Пети, презреният монарх от рода Сансе, се беше оказал достатъчно глупав, за да позволи да го заловят жив. Манианците го влачили с галопиращ бял зел по улиците на Байрат и той врещял, докато цялата кожа не била смъкната от тялото му заедно с ушите, носа и гениталиите. Почти мъртъв, кралят бил хвърлен в кладенец, където някак оцелял още една нощ и манианците се смеели на виковете му за милост. На разсъмване запълнили кладенеца с камъни.

Такава съдба накара дори и най-коравите мъже в кръчмата да промърморят клетви и да поклатят глави. Бан се уплаши. Това бяха лоши новини за всички тях. Откакто се помнеше, а и отпреди това, манианците покоряваха народ след народ около вътрешното море на Мидерес. Ала никога преди това не се бяха доближавали толкова до Кхос. Около него хората заговориха на висок глас, викаха, спореха и неуверено се опитваха да се шегуват. Бан си проби път, за да излезе навън. Той побърза да се прибере у дома, при жената, която беше негова съпруга от едва година. Втурна се по стъпалата към малката им влажна стая над обществената баня и изтърси всичко, което беше чул, в едно отчаяно, пиянско излияние. Тя се помъчи да го успокои с нежни думи. Направи му чай и ръцете й бяха учудващо спокойни. Любиха се известно време върху скърцащото легло — Бан имаше нужда да не мисли за нищо. Беше бавно и страстно любене и докато Марлий се движеше, очите й бяха приковани в неговите.

В онази нощ двамата стояха на равния покрив на сградата и заедно с останалите жители на Бар-Кхос слушаха виковете на бежанците, които умоляваха да бъдат пуснати в града. Пред стените се бяха събрали хиляди. От някои покриви хората отчаяно крещяха вратите да бъдат отворени, други ядосано отвръщаха, че патиянците трябва да бъдат оставени да изгният. Марлий беше изрекла молитва за бедните души. Той си спомняше това — как тя шепнешком отправяше молба към Ерес, великата Майка на света. Начервените й устни изглеждаха черни на странната светлина от луните близнаци, увиснали в небето на юг. О, милост, пресвета Ерес, пусни ги вътре, позволи им да получат убежище.

Самият генерал Крийд беше този, който бе наредил вратите да бъдат отворени на следващата сутрин. Бежанците нахлуха, донасяйки истории за кланета и за изгарянето на жителите на цели градове, задето са се опълчили на нашествениците.

Въпреки тези разкази повечето хора в Бар-Кхос не смятаха, че са в опасност. Великият щит щеше да ги защити. А и манианците щяха да са достатъчно заети с наскоро завладените земи на юг.

Бан и Марлий продължиха да живеят живота си, както могат. Тя отново беше бременна и внимаваше, тъй като се страхуваше да не пометне пак. Пиеше настойки от билките, които й даваше акушерката, и седеше и наблюдаваше оживената улица долу, сложила ръка върху корема си, сякаш искаше да го защити. Понякога баща й идваше да ги посети, все още облечен в бронята си, от която се надигаше пара. Беше огромен мъж със сурово, безизразно лице и отслабени от възрастта очи, които присвиваше. Беше много привързан към дъщеря си. Двамата с Бан се караха за нея, докато накрая тя не загубеше търпение и не им се сопнеше да престанат. Това не ги разубеждаваше.

Четири месеца по-късно дойдоха новини, че Имперската армия напредва. Настроението в града не се промени особено. В края на краищата разполагаха с шест високи и дебели стени. Все пак градският съвет излезе с призив за набиране на доброволци, които да попълнят редиците на Червената гвардия, доста оредели след изминалите десетилетия на мир. Бан не беше роден да бъде войник. Обаче беше романтик по душа и имаше жена, дете и дом, които да брани. Посвоему чувстваше потребност да действа. Напусна работата си без излишна драматичност. Просто една сутрин не се появи там. Усети приятна тръпка да преминава през тялото му, когато си представи как началникът му Рек ще избухне разярен заради отсъствието му. В същия този ден Бан се записа да защитава града. В централните казарми му дадоха стар меч с нащърбено острие, червено вълнено наметало, миришещо на влага, кръгъл щит, ризница, наколенници и шлем, които му бяха твърде големи, и една-единствена сребърна монета. Казаха му всяка сутрин да се явява в Стадиона на оръжията за обучение.