Джордж Мартин - Огън и кръв

Повечето присъствали дошли от земите на Короната, речните земи, бурните земи… и Долината, където лорд Дъбов юмрук и Кървавия Бен Блекууд най-сетне принудили Позлатения сокол, Лудия наследник, Бронзовия великан и всички техни поддръжници да сгънат коляно и да се закълнат във васална вярност на Джофри Арин като техен суверен (Гунтор Ройс, Куентон Корбрей и Айзембард Арин били между придружителите на лорд Алин на събирането, както и самият лорд Арин). Джоана Ланистър пратила братовчед и трима знаменосци да говорят от името на Запада, Торен Мандърли отплавал от Бял пристан с четирийсет рицари и братовчеди, а Лайънъл Хайтауър и лейди Сам препуснали от Староград с опашка от шестстотин воини. Но най-голямата свита била придружаващата лорд Ънуин Пийки, който взел със себе си хиляда души от своите и пет хиляди наемници. („От какво толкова можеше да го е страх?“, подхвърлил саркастично Гъбата.)

Там, под сянката на празния Железен трон (защото крал Егон решил да не дойде на дворцовия съвет), лордовете се опитали да изберат нови регенти, които да управляват, докато Негова милост навърши пълнолетие. След като заседавали повече от две седмици, не били по-близо до съгласие, отколкото в началото. Без здравата ръка на крал, която да ги насочва, някои лордове дали воля на стари недоволства и полузарасналите рани от Танца закървили наново. Силните имали твърде много врагове, докато на по-дребните лордове се гледало с пренебрежение, поради тяхната бедност или слабост. Накрая, в отчаян стремеж да се стигне до съгласие, Великият майстер Мункун предложил да бъдат избрани трима регенти с жребий. След като принц Визерис го подкрепил, предложението било приложено. Жребият се паднал на Вилам Стакспиър, Марк Мериуедър и Лорент Грандисон, за които честно може да се каже, че били толкова безобидни, колкото и посредствени.

Изборът на Ръката на краля бил по-важен проблем, който събраните лордове не били склонни да оставят на новите регенти. Имало някои, главно от Предела, които настояли Ънуин Пийки да бъде помолен да служи отново като Ръка, но били бързо надвикани, когато принц Визерис заявил, че неговият брат би предпочел някой по-млад „и който ще е по-малко вероятно да напълни двора му с предатели“. Името на Алин Веларион също било предложено, но го сметнали за твърде млад. Кермит Тъли и Бенджикот Блекууд били отхвърлени по същата причина. Вместо тях лордовете се обърнали към северняка Торен Мандърли, лорд на Бял пристан… мъж непознат за много от тях, но по същата тази причина — без врагове на юг от Шийката (освен може би Ънуин Пийки, чиято памет била дълга).

— Да, ще го направя — заявил лорд Торен, — но ще ми трябва човек, който добре се оправя с парите, като ще си имам работа с тези лисенски крадци и проклетата им банка.

Тогава станал Дъбов юмрук и предложил името на Айзембард Арин, Позлатения сокол на Долината. За да смирят лорд Пийки и неговите поддръжници, Джедмънд Пийки Голямата брадва бил назначен за лорд-адмирал и управител на корабите (казват, че Дъбов юмрук бил по-скоро озадачен, отколкото ядосан, и заявил, че изборът е добър, тъй като „Сир Джедмънд обича да плаща за кораби, а аз обичам да ги карам“). Сир Райнард Ръскин станал лорд-командир на Кралската гвардия, докато сир Ейдриан Торн бил избран да командва златните плащове. Бивш капитан на Лъвската порта, Торн бил единственият от седемте капитани на Лукас Лейгуд, необвинен в съучастие в заговора.

И тъй приключило. Оставало само Егон III да сложи печата си, което той направил без колебание, преди да се оттегли отново в самотното великолепие на покоите си.

Новата му Ръка веднага се заел с делата на владението. Първата му задача била ужасна: да съди на процесите на обвинените в отравянето на Гемон Светлокосия и участие в заговор срещу краля. Не по-малко от четирийсет и двама били обвинени, защото издадените от лорд Грейсфорд на свой ред назовали други, след като ги разпитали сурово. Тринайсет от тях вече били признали до някаква степен съучастието си, защото кралските инквизитори били много убедителни. Петима продължавали да пледират невинност, заявявайки, че искрено вярвали, че измяната е на лорд Роуан, и се включили в заговора, за да спасят Негова милост от лисенците, канещи се да го убият.

Процесите продължили трийсет и три дни. Принц Визерис присъствал през цялото време, често пъти придружен от съпругата си лейди Лара, чийто корем бил издут с второто им дете, и техния син Егон с неговата дойка. Крал Егон дошъл само три пъти, в дните, когато била произнесена присъдата над Гарет Лонг, Джордж Грейсфорд и септон Бернард; никакъв интерес не проявил за останалите и изобщо не попитал за съдбата им. Кралица Денера изобщо не присъствала.