Джордж Мартин - Огън и кръв

На принц Визерис се паднало да отговори.

— А моята съпруга, лейди Лара — извикал той отгоре, — тя също ли е част от този заговор, милорд?

Лорд Роуан кимнал тежко.

— Беше.

— А аз? — попитал принцът.

— Да, вие също — глухо отвърнал негово благородие… отговор, който, изглежда, изненадал Марстън Води и много подразнил лорд Джордж Грейсфорд.

— А Гемон Светлокосия, той е сложил отровата в пая, предполагам — продължил Визерис хладнокръвно.

— Ако така ви е угодно, принце — промърморил Тадеус Роуан.

При което принцът се обърнал към краля, своя брат, и рекъл:

— Гемон е толкова виновен, колкото и останалите от нас… в нищо.

А джуджето Гъбата извикал:

— Лорд Роуан, вие ли отровихте крал Визерис?

При което старата Ръка кимнал и отвърнал:

— Аз бях, милорд. Признавам го.

Лицето на краля се изопнало.

— Сир Марстън — заявил той, — този човек е моята Ръка и е невинен в измяна. Изменниците са онези, които са го изтезавали, за да изтръгнат това лъжливо признание. Арестувайте лорд-изповедника, ако обичате своя крал… иначе ще знам, че сте лъжлив като него.

Думите му прокънтели над вътрешния двор и в този момент момчето Егон III заприличало на крал от глава до пети.

До ден-днешен някои уверяват, че сир Марстън Води не бил нещо повече от маша, прост честен рицар, използван и подведен от хора много по-лукави от него, докато други възразяват, че Води е бил част от заговора от самото начало, но се обърнал срещу приятелите си, когато усетил, че вълната се обръща против тях.

Каквато и да е истината, сир Марстън изпълнил заповедта на краля. Лорд Грейсфорд бил задържан от Кралската гвардия и домъкнат в същата тъмница, която управлявал, когато се събудил него ден. Веригите на лорд Роуан били махнати и всички рицари и слуги били изведени от тъмниците на слънчева светлина.

Не се наложило да подлагат лорд-изповедника на изтезание; гледката на инструментите за мъчения била достатъчна, за да издаде имената на другите заговорници. Между тези, които назовал, били покойният сир Амори Пийки и сир Мервин Цветя от Кралската гвардия, Тесарио Тигъра, септон Бернард, сир Гарет Лонг, сир Виктор Ризли, сир Лукас Лейгуд от златните плащове с шест от седмината капитани на градските порти, и дори три от придворните дами на кралицата.

Не всички се предали кротко. Кратка яростна битка се разиграла при Портата на боговете, когато мъжете дошли за Лукас Лейгуд, оставяйки деветима мъртви, между които самият Лейгуд. Трима от обвинените капитани избягали преди да успеят да ги заловят, с десетина от хората си. Тесарио Тигъра също избрал бягството, но го хванали в една пристанищна кръчма, докато се пазарял с капитана на ибински китоловец за превоз до пристанище Ибин.

Сир Марстън решил лично да се разправи с Мервин Цветя.

— И двамата сме копелета, и Заклети братя освен това — чули го да казва на сир Райнард Ръскин.

Когато му казали за обвинението на Грейсфорд, сир Мервин казал:

— Ще ти дам стоманата си.

Извадил дългия си меч от ножницата и го поднесъл с дръжката напред на Марстън Води. Но когато сир Марстън я хванал, сир Мервин го сграбчил за китката, извадил кама с другата си ръка и наръгал Води в корема. Цветя не стигнал по-далече от конюшните, където един пиян войник и две млади конярчета го намерили да оседлава коня си. Избил ги всички, но шумът довел други на бегом и рицарят копеле най-сетне бил надвит и пребит до смърт, все още облечен в белия плащ, който опозорил.

Лорд-командирът му, сир Марстън Води, не го надживял дълго. Намерили го в кулата Бял меч в локва кръв, собствената му, и го занесли на Великия майстер Мункун, който го прегледал и заявил, че раната е смъртоносна. Въпреки че Мункун го зашил възможно най-добре и му дал от млякото на мака, Води издъхнал същата нощ.

Лорд Грейсфорд назовал и сир Марстън като един от заговорниците, като настоял, че този „проклет обърни плащ“ бил с тях от самото начало, обвинение, което Води не можел да оспорва повече. Останалите заговорници били задържани в черните килии да чакат съд. Някои настоявали, че са невинни, докато други твърдели, като сир Марстън преди това, че са действали от искреното убеждение, че Тадеус Роуан и лисенците били изменниците. Неколцина се оказали по-словоохотливи обаче. Сир Гарет Лонг бил най-речовитият: заявил на висок глас, че Егон III бил слабак, негоден да държи меч, още по-малко да седи на Железния трон. Септон Бернард се защитил от позицията на своята Вяра: лисенците и техните странни чужди богове нямали място в Седемте кралства. Намерението, казал той, през цялото време било лейди Лара да умре заедно с братята си, за да бъде Визерис свободен да вземе подходяща кралица от Вестерос.