Джордж Мартин - Огън и кръв

Най-откровеният от заговорниците се оказал Тесарио Палеца. Казал, че го бил направил за злато, за момичета и за отмъщение. Рогерио Рогари му забранил да стъпва в „Русалката“, защото ударил една от курвите му, тъй че той поискал бардака и мъжеството на Рогерио за отплата, и тези неща му били обещани. Но когато инквизиторите му го попитали кой е дал обещанието, Тесарио нямал отговор, само се ухилил… ухилване, което преминало в гримаса, а после в писък, когато отново го запитали под изтезание. Първото име, което дал, било на Марстън Води, но при по-нататъшния разпит назовал Джордж Грейсфорд, а още по-късно Мервин Цветя. Гъбата ни съобщава, че Тигъра бил на ръба да издаде четвърто име, може би истинското име, когато издъхнал.

Едно име изобщо не било споменато, въпреки че висяло като облак над Червената цитадела. В „Свидетелството на Гъбата“ шутът ясно казва онова, което малцина са смеели да кажат тогава: че със сигурност е трябвало да има друг заговорник, лорд и господар на останалите, човека, който е задействал всичко това отдалече, използвайки другите като свои оръдия. Гъбата го нарича „играчът в сенките“. „Грейсфорд беше жесток, но не умен, Лонг имаше кураж, но не и хитрост, Ризли беше пияница, Бернард — благочестив глупак, Палеца — проклет волантинец, по-лош от лисенците. Жените бяха жени, а мъжете в Кралската гвардия бяха свикнали да се подчиняват на заповеди, не да ги дават. Лукас Лейгуд обичаше да се перчи в златното си наметало и можеше да пие и да се бие, и да се чука, но не беше заговорник. И всички те имаха връзка с един човек: Ънуин Пийки, лорд на Звездно копие, лорд на Дънстънбъри, лорд на Бял лес, предишната Ръка на краля.“

Несъмнено други са имали същите подозрения след като заговорът за убийството на краля е бил разкрит. Няколко от изменниците имали кръвни връзки с бившата Ръка, докато други му дължали позициите си. А и заговорниченето явно не било чуждо на Пийки, след като веднъж бил замислил убийството на двама драконови ездачи под табелата на „Кървавите шипове“. Но Пийки бил в Звездно копие по време на тайната обсада, а никой от неговите предполагаеми оръдия не е изрекъл изобщо името му, тъй че съучастничеството му останало недоказано, тогава, както и сега.

Толкова гъста била миазмата на недоверие в Червената цитадела, че Егон III не напуснал Твърдината на Мегор още шест дни след като неговият брат Визерис изобличил лъжливото признание на лорд Роуан. Чак когато видял как Великият майстер Мункун пратил рояк гарвани, за да призове четирийсет верни лордове в Кралски чертог, Негова милост разрешил мостът отново да бъде спуснат. Храната в укреплението толкова се била изчерпала, че кралица Денера заспивала нощем с плач, а две от дамите им толкова отслабнали от глад, че се наложило да им помагат да минат по моста.

Докато излезе кралят, лорд Грейсфорд си изредил имената, много от изменниците били заловени, други избягали, а Марстън Води, Мервин Цветя и Лукас Лейгуд били мъртви. Скоро след това Тадеус Роуан отново се настанил в Кулата на Ръката… но за всички било ясно, че негово благородие не бил в добро състояние, за да поеме отново задълженията си като Ръката на краля. Нещата, които му причинили в тъмниците, го прекършили. В един момент изглеждал като предишния себе си, здрав и енергичен, в следващия започвал да плаче неудържимо. Гъбата, който можел да бъде толкова жесток, колкото бил умен, понякога се подигравал със стареца, обвинявайки го в чудати престъпления, за да изтръгне още по-нелепи признания. „Спомням си как една нощ го накарах да си признае Ориста на Валирия — пише джуджето в своето «Свидетелство». — Дворът зарева от смях, но сега като погледна назад, се изчервявам от срам.“

Един лунен кръг по-късно, след като лорд Роуан не показал почти никакви признаци на подобрение, Великият майстер Мункун убедил краля да го освободи от поста. Роуан тръгнал за седалището си в Златна дъбрава, като обещал да се върне в Кралски чертог щом възстанови здравето си, но умрял по пътя в компанията на двама от синовете си. До края на тази година Великият майстер служел и като регент, и като Ръка, защото кралството трябвало да се управлява, а Егон все още не бил навършил пълнолетие. Като майстер обаче, с верига и заклет да служи, Мункун не смятал за редно да съди висши лордове и помазани рицари, тъй че обвинените в измяна чезнели в тъмниците в очакване на нова Ръка.

Щом старата година изтляла и отстъпила място на новата, лорд след лорд пристигали в Кралски чертог, отзовавайки се на призивите на краля. Гарваните свършили своята работа. Макар и да не било официално учредено като Велик съвет, събранието на лордовете през 136 г. СЗ било най-големият събор на благородници от Седемте кралства, откакто Стария крал повикал лордовете на владението в Харънхъл през 101 г. СЗ. Кралски чертог скоро се напълнил до пръсване, за радост на градските ханджии, курви и търговци.