Джордж Мартин - Огън и кръв

Сир Гарет и лорд Грейсфорд били осъдени на смърт, но вместо това те избрали да облекат черното. Лорд Мандърли отсъдил да бъдат качени на борда на следващия кораб за Бял пристан, откъдето можело да ги вземат за Вала. Върховният септон писал да помоли за снизхождение за септон Бернард, „та да може да изкупи греховете си посредством молитва, размишление и добри дела“, тъй че Мандърли му спестил брадвата на палача. Наместо това Бернард бил скопен и осъден да върви бос от Кралски чертог до Староград, с мъжеството му увесено на шията му. „Ако оцелее, Негова висша святост може да го използва както благоволи“, постановил Ръката. (Бернард оживял и прекарал остатъка от живота си като писар, преписвал свещени книги в Звездната септа под обет за мълчание.)

Златните плащове, които били обвинени и задържани (неколцина избягали), избрали като сир Гарет и лорд Грейсфорд да облекат черното наместо да загубят главите си. Същият избор бил направен от оцелелите Пръсти… но сир Виктор Ризли, бившето Кралско правосъдие, държал на правото си като помазан рицар за съд чрез битка, „за да мога да докажа невинността си, като заложа тялото си, пред взора на богове и хора“. Сир Гарет Лонг, първи и най-важен от тези, които посочили Ризли като участник в заговора, бил надлежно върнат в съда да се изправи срещу него.

— Ти винаги беше проклет глупак — казал сир Гарет, когато му връчили дългия меч. Бившият учител по оръжия бързо се справил с бившия палач, след което се обърнал с усмивка към осъдените в дъното на тронната зала и попитал: — Още някой?

Най-притеснителните дела били на трите обвинени жени, всички — знатни дами и придружителки на кралицата. Лусинда Пенроуз (същата, която била нападната по време на лов преди Бала на Девичия ден) признала, че искала Денера да умре, с думите:

— Ако носът ми не беше отрязан, тя щеше да слугува на мен, не аз да слугувам на нея. Никой мъж няма да ме вземе сега, заради нея.

Касандра Баратеон често деляла ложето със сир Мервин Цветя, а понякога, по негово настояване — с Тесарио Тигъра, „но само когато той ми го поискаше“. Когато Вилам Стакспиър подхвърлил, че може би тя била част от наградата, обещана на волантинеца, лейди Касандра се разплакала.

Но дори нейната изповед бледнеела пред тази на лейди Присцела Хог, тъжно и донякъде глуповато момиче на четиринайсет, дебеличко и ниско, и с простовато лице, което незнайно как си въобразило, че принц Визерис щял да се ожени за нея, ако Лара от Лис умре.

— Усмихваше се, когато ме видеше — казала тя на съда, — а веднъж, когато ме подмина на стъпалата, рамото му отърка гърдите ми.

Лорд Мандърли, Великият майстер Мункун и регентите разпитали трите жени грижливо, може би (както твърди Гъбата) в опит да изтръгнат името на четвърта жена, до този момент неупомената: лейди Кларис Осгрей, овдовяла леля на лорд Ънуин Пийки. Лейди Кларис надзиравала всички слугини, приятелки и придружителки на кралица Денера, както и дамите на кралица Джеера преди тях, и добре се познавала с много от осъдените заговорници (Гъбата твърди, че тя и Джордж Грейсфорд били любовници, и намеква, че нейно благородие толкова се възбуждала от изтезанието, че понякога слизала с лорд-изповедника в тъмниците и му помагала в работата). Ако тя е била замесена, то Ънуин Пийки вероятно също. Цялото им ровене обаче се оказало напразно, а когато лорд Торен попитал откровено дали лейди Кларис е била съучастничка, и трите осъдени жени само поклатили глави.

Макар и безспорно част от заговора, ролите, изиграни от трите жени, били сравнително дребни. По тази причина, както и заради пола им, лорд Мандърли и регентите решили да проявят милост към тях. Лусинда Пенроуз и Присцела Хог били осъдени да им се отрежат носовете с уговорката, че наказанието ще бъде отложено, ако се отдадат на Вярата, стига да остават верни на клетвите си.

Знатното потекло на Касандра Баратеон ѝ спестило същото наказание. Тя в края на краищата била най-голямото дете на лорд Борос и сестра на настоящия лорд на Бурен край и някога била сгодена за крал Егон II. Въпреки че майка ѝ, лейди Еленда, не била достатъчно добре, за да присъства на процесите, пратила трима от знаменосците на сина си да говорят от името на Бурен край. Посредством тях (и лорд Грандисон, чиито земи и крепост също били от бурните земи) било уредено лейди Касандра да бъде омъжена за дребен рицар на име сир Валтер Кафяв хълм, който владеел стотина хектара земя на нос Гняв, от замък, често описван като направен от „кал и три корена“. Трижди овдовял, сир Валтер бил баща на шестнайсет деца от предишните си жени, тринайсет от които все още били живи. Мисълта на лейди Еленда била, че грижата за тези деца и всякакви още синове и дъщери, които самата тя можела да даде на сир Валтер, щяла да пречи на лейди Касандра да се замесва повече в каквито и да било заговори. (И така станало.)