Джордж Мартин: Огън и кръв

Майстерите на Цитаделата, които пазят историите на Вестерос, са използвали Завоеванието на Егон като свой крайъгълен камък за миналите триста години. Раждания, смърти, битки и други събития са датирани или СЗ (След Завоеванието), или ПЗ (Преди Завоеванието).

Истинските схолари знаят, че такова датиране съвсем не е прецизно. Завоюването на Седемте кралства от Егон Таргариен не е станало в един ден. Повече от две години са минали между акостирането на Егон и неговото коронясване в Староград… и дори тогава Завоеванието е останало непълно, тъй като Дорн е останал непокорен. Спорадичните опити да се вкарат дорнците във владението продължили през цялото царуване на крал Егон и много след това при царуването на неговите синове, което прави невъзможно да се уточни точна крайна дата за Войните на Завоеванието.

Дори началната дата е въпрос на известно недоразумение. Мнозина приемат, погрешно, че управлението на крал Егон Първи Таргариен е започнало в деня, в който той дебаркира при устието на поток Черна вода, под трите хълма, където по-късно ще се издига градът Кралски чертог. Не е тъй. Денят на дебаркирането на Егон е бил честван от краля и неговите наследници, но Завоевателя всъщност е датирал началото на своето управление от деня, в който бил коронован и помазан в Звездната септа на Староград от Върховния септон на Вярата. Тази коронация е станала две години след Дебаркирането на Егон, много след като всичките три главни битки на Войните на Завоеванието се разиграват и спечелват. Така може да се види, че повечето действително завоевание на Егон е станало между втора и първа година ПЗ, Преди Завоеванието.

Таргариените били от чиста валирианска кръв, господари на дракони с древно родословие. Дванайсет години преди Ориста на Валирия (114 г. ПЗ) Енар Таргариен продал своите владения във Фрихолд и Земите на дългото лято и се преместил с всичките си жени, богатство, роби, дракони, братя и сестри, родственици и деца в Драконов камък, мрачна островна цитадела под една димяща планина в Тясното море.

На върха на своя възход Валирия била най-великият град в познатия свят, центърът на цивилизацията. Между бляскавите му стени четирийсет съперничещи домове се надпреварвали за власт и слава в двор и съвет, издигайки се и пропадайки в една безкрайна, подмолна, често пъти жестока борба за господство. Таргариените далеч не били най-могъщите от господарите на дракони и съперниците им видели в бягството им в Драконов камък акт на капитулация, страхливост. Но девицата дъщеря на лорд Енар, Денис, знайна за вечни времена след това като Денис Мечтателката, провидяла унищожението на Валирия от огън. И когато след дванайсет години дошла Ориста, Таргариените се оказали единствените оцелели господари на дракони.

Драконов камък бил най-западният граничен пост на валирианската мощ в продължение на две столетия. Местоположението му срещу Канала дало на господарите му възможността да държат в задушаваща хватка залива Черна вода и Таргариените, както и близките им съюзници Веларионите от Дрифтмарк (по-малък дом от валирианско потекло), могли да напълнят хазните си от преминаващата търговия. Веларионските кораби, наред с тези от друг съюзен валириански дом, Селтигарите от остров Птичи нокът, наложили господство над средните предели на Тясното море, докато Таргариените властвали в небесата с драконите си.

И все пак през по-голямата част от сто години след Ориста на Валирия (основателно наречени Век на кръв) домът Таргариен гледал на изток, а не на запад, и не проявявал особен интерес към делата на Вестерос. Гемон Таргариен, брат и съпруг на Денис Мечтателката, наследил Егон Изгнаника като лорд на Драконов камък и станал известен като Гемон Славния. Синът на Гемон Егон и неговата дъщеря Илена управлявали заедно след неговата смърт. След тях владетелството се прехвърлило на техния син Мегон, неговия брат Ерис и синовете на Ерис Еликс, Белон и Демион. Последният от тримата братя бил Демион, чийто син Ерион след това наследил Драконов камък.