Джордж Мартин - Огън и кръв

Това навярно е подходящо място да се обсъдят различаващите се характери на Егон Таргариен и неговите сестри и кралици.

Висения, най-голямата от тримата, била толкова воин, колкото и самият Егон, чувствала се еднакво удобно и в ризница, и в коприна. Носела валирианския дълъг меч Тъмна сестра и умело боравела с него, понеже била тренирала редом с брат си от дете. Макар да притежавала сребристозлатната коса и лилави очи на Валирия, красотата ѝ била груба и сурова. Дори онези, които най-много я обичали, я намирали за строга, сериозна и коравосърдечна; според някои се занимавала с отрови и се замесвала в тъмни магии.

Ренис, най-младата от тримата Таргариен, била всичко онова, което не била сестра ѝ, игрива, любопитна, импулсивна, отдадена на полети на фантазията. Без да е истински воин, Ренис обичала музика, танци и поезия и поддържала мнозина певци, мимове и кукловоди. Въпреки това казват, че Ренис прекарвала повече време на драконов гръб, отколкото брат ѝ и сестра ѝ заедно, защото над всички други неща обичала да лети. Веднъж я чули да казва, че преди да умре смятала да отлети с Мераксес през Морето на залеза да види какво се простира на западните му брегове. Докато никой никога не оспорвал верността на Висения към нейния брат-съпруг, Ренис се обкръжавала с много чаровни млади мъже и (според клюките) дори се забавлявала с някои от тях в спалните си покои в нощите, когато Егон бил с по-голямата ѝ сестра. Но въпреки тези мълви дворцови наблюдатели не са пропуснали да отбележат, че кралят прекарвал десет нощи с Ренис срещу всяка една нощ с Висения.

Самият Егон Таргариен, странно, е бил точно толкова загадка за съвременниците си, колкото и за нас. Въоръжен с меча от валирианска стомана Блекфайър, той бил смятан за един от най-великите воини на своето време, но въпреки това не изпитвал удоволствие от бойни подвизи и никога не излизал на рицарски турнир или групови двубои. Ездитният му звяр бил Балерион Черното страшилище, но той го яхвал да лети с него само на битка или да пропътува бързо над суша и море. Властната му осанка привличала хората към знамената му, но въпреки това нямал близки приятели освен Орис Баратеон, неговия спътник от младостта. Жените много харесвали Егон, но той останал завинаги верен на сестрите си. Като крал, доверявал се много на своя малък съвет и на сестрите си, като оставял на тях повечето от ежедневното управление на владението… въпреки това не се колебаел да поеме командването, когато намирал за необходимо. Макар да се справял сурово с бунтовници и изменници, бил щедър с бивши противници, които коленичат пред него.

Това показал за първи път при Егонов форт, грубото укрепление от дърво и пръст, което вдигнал на билото, за да стане прочуто оттогава насетне и завинаги като Високия хълм на Егон. След като завзел десетина замъка и укрепил устието на поток Черна вода на двете страни на реката, заповядал на лордовете, които покорил, да му се явят. Там те положили своите мечове в нозете му, а Егон ги вдигнал и ги утвърдил в техните земи и титли. На старите си поддръжници дал нови почести. Демън Веларион, лорд на Приливите, бил направен глава на корабите, командващ кралската флота. Тристан Масей, лорд на Стоунденс, бил назначен за управител на законите, Криспиан Селтигар — глава на монетите. А Орис Баратеон той провъзгласил за „моя щит, моята яка, моята силна десница“. Тъй Баратеон е смятан от майстерите за първата Ръка на краля.

Хералдическите знамена отдавна били традиция сред властелините на Вестерос, но такива никога не били използвани от господарите на дракони от Стара Валирия. Когато рицарите на Егон разгънали неговия велик копринен боен щандарт, с червен триглав дракон, лъхащ огън на черно поле, лордовете взели това за знак, че той вече наистина бил един от тях, достоен върховен крал за Вестерос. Когато кралица Висения поставила коронка от валирианска стомана, обсипана с рубини, на главата на своя брат, а кралица Ренис го приветствала като „Егон, Първи от Неговото име, Крал на цял Вестерос и Щит на своя народ“, драконите заревали, а лордовете и рицарите надигнали възглас… но простолюдието, рибарите, селяците и добрите стопанки викали най-силно от всички.

Седмината крале, които Егон Дракона смятал да детронира, не се възрадвали обаче. В Харънхъл и Бурен край Харън Черния и Аргилак Надменния вече били свикали воините си. На запад крал Мерн на Предела препуснал по океанския път на север към Скалата на Кастърли, за да се срещне с крал Лорен на дома Ланистър. Принцесата на Дорн пратила гарван до Драконов камък, предлагайки да се присъедини към Егон срещу Бурния крал… но като равен и съюзник, не като поданик. Друго предложение за съюз дошло от момчето крал на Орлово гнездо, Ронел Арин, чиято майка поискала всички земи източно от Зелената вилка на Тризъбеца за подкрепа на Долината срещу Харън Черния. Дори на север крал Торен Старк от Зимен хребет седял със своите лордове знаменосци и съветници до късно през нощта, за да обсъждат какво да се прави с този кандидат-завоевател. Цялото владение изчаквало с тревога да види какъв щял да е следващият ход на Егон.