Джордж Мартин - Огън и кръв

Няколко дни след коронацията на Егон войските му отново тръгнали в поход. По-голямата част от войската му прехвърлила Черна вода и се отправила към Бурен край под командата на Орис Баратеон. Кралица Ренис го придружила, яхнала Мераксес със златните очи и сребърни люспи. Флотата на Таргариен, под командването на Демън Веларион, напуснала залив Черна вода и обърнала на юг, към Града на гларуса и Долината. С тях тръгнали кралица Висения и Вхагар. Самият крал се отправил на северозапад, към Окото на боговете и Харънхъл, грандиозната крепост, която била гордостта на крал Харън Черния.

И трите нападения на Таргариен се натъкнали на жестока съпротива. Лордовете Ерол, Фел и Бъклър, знаменосци на Бурен край, изненадали авангардните части на войската на Орис Баратеон, докато прехвърляли Шуртяща вода, като посекли над хиляда души, преди да се оттеглят обратно в горите. Една припряно събрана флота на Арин, подсилена от дванайсет бойни кораба на Браавос, пресрещнала и надвила таргариенската флота във водите край Града на гларуса. Между убитите бил адмиралът на Егон Демън Веларион. Самият Егон бил нападнат на южния бряг на Окото на боговете, не веднъж, а на два пъти. Битката на Тръстиките завършила с победа на Таргариен, но те понесли тежки загуби при Плачещите върби, когато двама от синовете на крал Харън прехвърлили езерото с лодки и ги ударили в тил.

Накрая обаче враговете на Егон нямали отговор за неговите дракони. Мъжете на Долината потопили една третина от таргариенските кораби и пленили почти още толкова, но когато кралица Висения се спуснала върху тях от небето, собствените им кораби изгорели. Лордовете Ерол, Фел и Бъклър се скрили в познатите им гори, а кралица Ренис развихрила Мераксес и със стена от огън помела горите и превърнала дърветата във факли. А победителите при Плачещите върби, на връщане през езерото за Харънхъл, се оказали зле подготвени, когато Балерион се спуснал отгоре им от утринното небе. Лодките на Харън изгорели. Също и синовете на Харън.

Противниците на Егон също се оказали затормозени от други врагове: Докато Аргилак Надменния събирал мечовете си при Бурен край, пирати от Каменни стъпала се спуснали на бреговете на нос Гняв да се възползват от тяхното отсъствие, а дорнски разбойнически банди изригнали от Червените планини и помели през спорните земи. В Долината младият крал Ронел трябвало да потуши бунт на Трите сестри, когато Сестринците отхвърлили всякакво васалство под Орловото око и провъзгласили лейди Марла Съндърленд за своя кралица.

Но това били само дребни неприятности в сравнение с претърпяното от Харън Черния. Въпреки че домът Хоър управлявал речните земи от три поколения, хората на Тризъбеца не питаели никаква обич към своите железнородни господари. Харън Черния причинил смъртта на хиляди от тях в строителството на своя велик замък Харънхъл, плячкосвал речните земи за материали и притеснявал обеднелите лордове и простолюдието с апетита си за злато. Тъй че сега речните земи се вдигнали срещу него, предвождани от лорд Едмин Тъли от Речен пад. Призован за защитата на Харънхъл, Тъли наместо това се обявил на страната на дома Таргариен, развял знамето на дракона над замъка си и потеглил със своите рицари и стрелци, за да присъедини силата си към тази на Егон. Непокорството му окуражило другите речни лордове. Един по един лордовете на Тризъбеца отхвърлили Харън и избрали страната на Егон Дракона. Домовете Блекууд, Малистър, Ванс, Бракън, Пайпър, Фрей, Стронг свикали хората си под знамената си и се нахвърлили срещу Харънхъл.

Изведнъж оказал се пред вражеско числено превъзходство, крал Харън Черния намерил убежище в своята уж непревземаема крепост Харънхъл, най-големия замък, вдиган някога във Вестерос, горд със своите пет гигантски кули, неизчерпаем извор на прясна вода, огромни подземни изби, добре заредени с провизии, и дебели стени от черен камък, по-високи от всяка стълба и твърде дебели, за да бъдат пробити с какъвто и да било „овен“ или разбити от какъвто и да било требушет. Харън залостил портите си и се настанил със своите останали синове и поддръжници, за да устои на обсада.

Егон от Драконов камък имал друго наум. След като обединил мощта си с тази на Едмин Тъли и другите речни лордове, за да обкръжат замъка, пратил майстер до портите под знамето на мира, за преговори. Харън излязъл да го срещне; стар мъж и побелял, ала все още страховит в черната си броня. Всеки от двамата крале имал своя знаменосец и своя майстер подръка, тъй че думите, които разменили, все още се помнят.