Джордж Мартин - Огън и кръв

Боят продължил чак през нощта, кървава работа и далеч не толкова едностранна като завладяването на Харънхъл от Егон. На три пъти Аргилак Надменния повеждал рицарите си срещу позициите на Баратеон, но склоновете били стръмни и дъждовете направили терена мек и разкалян, тъй че бойните коне се мъчели и залитали, а ездачите губели всякакво сцепление и инерция. Мъжете на бурните земи се справили по-добре, когато пратили своите копиеносци нагоре по хълмовете, спешени. Заслепени от дъжда, нашествениците не ги видели да се катерят, докато не станало твърде късно, а мокрите тетиви на стрелците направили лъковете им безполезни. Един хълм паднал, а после друг, и четвъртият и последен щурм на Бурния крал и рицарите му пробил през центъра на Баратеон… само за да се натъкнат на кралица Ренис и Мераксес. Макар и на земята, драконът се оказал страховит. Дикон Мориген и Копелето на Блекхевън, командващи авангарда, били погълнати от драконовия пламък, редом с рицарите от личната гвардия на крал Аргилак. Бойните коне изпаднали в паника и се разбягали в ужас, побягнали назад и превърнали атаката в хаос. Самият Бурен крал бил изхвърлен от седлото си.

Но все пак Аргилак продължил битката. Когато слязъл по разкаляния хълм с хората си, Орис Баратеон заварил стария крал да отбива половин дузина мъже с още толкова трупове в нозете му.

— Стой настрана — заповядал Баратеон.

Слязъл от коня, за да срещне краля на равна нога, и предложил на Бурния крал последна възможност да се покори. Наместо това Аргилак го прокълнал. Тъй че се сразили, старият воин крал с развятата му бяла коса и свирепата чернобрада Ръка на Егон. Всеки понесъл рана от другия, разправят, но накрая последният от дома Дърандън сбъднал желанието си и умрял с меч в ръка и проклятие на устните. Смъртта на техния крал напълно обезсърчила мъжете на бурните земи и след като се разнесла вестта за падането на Аргилак, неговите лордове и рицари захвърлили мечовете си и се разбягали.

За няколко дни имало страх, че Бурен край може да понесе същата съдба като Харънхъл, защото дъщерята на Аргилак Арджела залостила портите си при приближаването на Орис Баратеон и войската на Таргариен и се самообявила за Кралица на Бурята. Наместо да подвият коляно, бранителите на Бурен край щели да умрат до последния, заявила тя, когато кралица Ренис прелетяла с Мераксес в замъка за преговори.

— Можете да превземете замъка ми, но ще спечелите само кости и кръв и пепел — заявила тя… но войниците от гарнизона явно не искали да умрат. Онази нощ те вдигнали знаме за мир, отворили широко портата на замъка и доставили лейди Арджела със запушена уста, окована и гола, в лагера на Орис Баратеон.

Казват, че Баратеон я освободил от веригите собственоръчно, загърнал я с наметалото си, налял ѝ вино и ѝ заговорил кротко, като ѝ казал за куража на баща ѝ и как загинал той. А след това, за да почете падналия крал, приел хералдиката и словата на Дърандън за свои. Коронованият елен станал негов герб, Бурен край станал седалището му, а лейди Арджела — негова съпруга.

След като и речните, и бурните земи били вече под властта на Егон Дракона и неговите съюзници, останалите крале на Вестерос ясно разбрали, че идва и техният ред. В Зимен хребет крал Торен свикал знамената си; предвид огромните разстояния в Севера знаел, че събирането на армия щяло да отнеме време. Кралица Шара на Долината, регент за своя син Ронел, подирила убежище в Орлово гнездо, погрижила се за своята защита и пратила войска до Кървавата порта, портал към Долината на Арин. На младини кралица Шара била възхвалявана като Цветето на Планината, най-прекрасната девица във всичките Седем кралства. Може би в надеждата си да повлияе на Егон със своята красота тя му пратила портрет и му се предложила в брак, стига той да провъзгласи сина ѝ Ронел за свой наследник. Макар портретът да стигнал до него, не е известно дали Егон Таргариен изобщо е отвърнал на предложението ѝ; той вече имал две кралици, а Шара Арин по това време била повехнало цвете, десет години по-стара от него.

Междувременно двете големи западни кралства се обединили в обща кауза и събрали войските си с намерението да сложат край на Егон веднъж и завинаги. От Планински рай тръгнал Мерн Девети от дома Градинаря, крал на Предела, с мощна армия. Под стените на замъка Златна дъбрава, седалище на дома Роуан, той се срещнал с Лорен Първи Ланистър, крал на Скалата, повел своето воинство надолу от западните земи. Заедно Двамата крале командвали най-могъщото воинство, виждано някога във Вестерос: армия от петдесет и пет хиляди бойци, включително около шестстотин лорда, велики и малки, и над пет хиляди конни рицари. „Нашия железен юмрук“, хвалел се крал Мерн. Четиримата му синове яздели редом с него, а двама от младите му внуци го придружавали като скуайъри.