Джордж Мартин - Огън и кръв

Ренис Таргариен нямала толкова лесно завоевание. Воинство дорнски копиеносци бранело Принцовия проход, портала през Червените планини, но Ренис не влязла в стълкновение с тях. Прелетяла над прохода, над червените пясъци и белите, и връхлетяла над Вайт, за да настои за неговата капитулация, но заварила замъка пуст и изоставен. В града под стените му били останали само жени, деца и старци. Когато ги запитали къде са отишли господарите им, отвръщали само: „Далече“. Ренис последвала реката надолу по течението до Божия милост, седалище на дома Алирион, но той също бил изоставен. Продължила да лети напред. Там, където Зелена кръв стигала до морето, Ренис се натъкнала на Дъсченото градче, където стотици лодки, рибарски скифове, баржи, плаващи къщи и негодни черупки се печали на слънцето, вързани с въжета, вериги и дъски, за да образуват плаващ град, но само няколко старици и малки деца се появили, за да зяпнат към нея, докато Мераксес кръжала отгоре.

Накрая полетът на кралицата я довел до Слънчево копие, древното седалище на дома Мартел, където заварила принцесата на Дорн да я чака в изоставения си замък. Мерия Мартел била осемдесетгодишна, казват ни майстерите, и била управлявала дорнците шейсет от тези години. Била много дебела, сляпа и почти плешива, кожата ѝ била жълтеникава и отпусната. Аргилак Надменния я бил нарекъл Жълтата жаба на Дорн, но нито възраст, нито слепота били замъглили ума ѝ.

— Няма да се бия с вас — казала принцеса Мерия на Ренис, — нито ще коленича пред вас. Дорн няма крал. Кажи на брат си това.

— Добре — отвърнала Ренис, — но ще дойдем отново, принцесо, и следващия път ще дойдем с огън и кръв.

— Ваши слова — казала принцеса Мерия. — Нашите са Непокорени, Неогънати, Непрекършени . Може да ни изгорите, милейди… но няма да ни огънете, прекършите или накарате да се поклоним. Това е Дорн. Вие не сте желани тук. Върнете се на свой риск.

Така кралица и принцеса се разделили, а Дорн останал незавладян.

На запад Егон Таргариен получил по-топло посрещане. Най-великият град в цял Вестерос, Староград, бил с дебели и високи стени и управляван от Хайтауърите на Хайтауър, най-стария, най-богатия и най-могъщия от благородните домове на Предела. Староград също така бил центърът на Вярата. Тук пребивавал Върховният септон, Отецът на Верующите, гласът на новите богове на земята, който налагал покорство над милиони благочестиви из владенията (освен в Севера, където все още господствали старите богове) и мечовете на Войнствената вяра, бойния орден, който простолюдието наричало Звездите и мечовете.

При все това, когато Егон Таргариен и неговото воинство доближили Староград, заварили градските порти отворени и лорд Хайтауър чакал да поднесе капитулацията си. Станало тъй, че когато вестта за дебаркирането на Егон стигнала до Староград, Върховният септон се заключил в Звездната септа за седем дни и седем нощи, търсейки наставлението на боговете. Не поемал никаква храна, освен хляб и вода, и прекарал всичките си будни часове в молитва, като се местел от един олтар на друг. А на седмия ден Старицата вдигнала златния си светилник да му покаже пътя напред. Ако Староград вдигнел оръжие срещу Егон Дракона, видял Негова висша святост, градът със сигурност щял да изгори, а Хайтауър, Цитаделата и Звездната септа щели да бъдат низвергнати и унищожени.

Манфред Хайтауър, лорд на Староград, бил предпазлив и набожен. Един от по-младите му синове служел при Синовете на Воина, а друг едва наскоро бил положил клетва като септон. Когато Върховният септон му казал за видението, с което го удостоила Старицата, лорд Хайтауър решил да не се противопоставя на Завоевателя с военна сила. Така нито един мъж от Староград не изгорял на Полето на огъня, въпреки че Хайтауър били знаменосци на Градинарите от Планински рай. И така лорд Манфред излязъл да поздрави Егон Дракона, когато доближил, и да му предложи своя меч, града и клетвата си. (Според някои лорд Хайтауър предложил също ръката на най-младата си дъщеря, което Егон учтиво отклонил, за да не обиди двете си кралици.)

Три дни по-късно, в Звездната септа, лично Негова висша святост помазал Егон със седемте масла, поставил корона на главата му и го провъзгласил като Егон от дома Таргариен, Първия с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, Властелин на Седемте кралства и Закрилник на Владението. („Седем кралства“ била използваната титла, макар че Дорн не бил покорен. Нито щял да бъде за повече от столетие след това.)