Джордж Мартин - Огън и кръв

Само шепа лордове присъствали на първата коронация на Егон при устието на Черната вода, но стотици дошли, за да свидетелстват за втората му, и десетки хиляди го приветствали след това по улиците на Староград, когато минал през града на гърба на Балерион. Сред тези на втората коронация на Егон били майстерите и архимайстерите на Цитаделата. Може би поради това тъкмо тази коронация, а не короноването в Укреплението на Егон в деня на неговото дебаркиране била определена като началото на царуването на Егон.

Така Седемте кралства на Вестерос били изковани в едно велико владение, по волята на Егон Завоевателя и неговите сестри.

Мнозина мислели, че крал Егон щял да направи Староград свое кралско седалище след като свършат войните, докато според други той щял да властва от Драконов камък, древната островна цитадела на дома Таргариен. Кралят ги изненадал, като прогласил намерението си да направи своя двор в новия град, който вече се издигал на трите хълма при устието на поток Черна вода, където той и сестрите му за първи път стъпили на земята на Вестерос. Кралски чертог щял да се нарече новият град. Оттам Егон Дракона щял да управлява владението си, като свиквал дворцовия съвет от голям метален стол, направен от разтопените извити, очукани и прекършени мечове на всичките негови паднали врагове, опасен стол, който скоро щял да се прочуе по целия свят като Железния трон на Вестерос.

Дългото царуване на крал Егон Първи Таргариен (1 г. СЗ — 37 г. СЗ) било общо взето мирно… особено в последните му години. Но преди Драконовия мир, както по-късно били наречени последните две десетилетия от царстването му от майстерите на Цитаделата, дошли войните на Дракона, последната от които била най-жестокият и кървав конфликт, възниквал някога във Вестерос.

Макар да казват, че Войните на Завоеванието са приключили когато Егон бил коронован и помазан от Върховния септон в Звездната септа на Староград, не цял Вестерос бил подчинен все още на неговото управление.

В Захапката лордовете на Трите сестри се възползвали от хаоса от Завоеванието на Егон, за да се самообявят за свободна държава и да короноват лейди Марла от дома Съндърленд за тяхна кралица. Тъй като флотата на Арин общо взето била унищожена по време на Завоеванието, кралят заповядал на своя Страж на Севера, Торен Старк от Зимен хребет, да потуши бунта на Сестринците и от Бял пристан потеглила северна армия на флота от наети браавоски галери, под командата на сир Варик Мандърли. Гледката на платната му и внезапната поява на кралица Висения и Вхагар в небесата над Систъртън обезсърчили Сестринците; те веднага свалили кралица Марла в полза на по-младия ѝ брат. Стефон Съндърленд подновил васалството си към Орлово гнездо, прегънал коляно пред кралица Висения и предал синовете си като заложници за доброто му поведение, единият от които да бъде осиновен от Мандърли, а другият от Арин. Сестра му, детронираната кралица, била изгнана и затворена. След пет години езикът ѝ бил отрязан и тя прекарала остатъка от живота си с мълчаливите сестри, грижейки се за благородните покойници.

На другата страна на Вестерос Железните острови били в хаос. Домът Хоър управлявал железните от дълги векове, но бил заличен само за една нощ, когато Егон развихрил огньовете на Балерион над Харънхъл. Макар Харън Черния и неговите синове да загинали в онези пламъци, Корин Волмарк от Харлоу, чиято баба била по-малка сестра на дядото на Харън, се самообявил за законен наследник на „черното родословие“ и поел кралството.

Не всички железнородни обаче приели претенцията му. На Стар Уик, под костите на Нага Морския дракон, жреците на Удавения бог поставили корона от плавей на главата на един от своите, босоногия свят мъж Лодос, който се самопровъзгласил за живия син на Удавения бог и се разправя, че можел да прави чудеса. Други претенденти се надигнали на Голям Уик, Пайк и Оркмонт и за повече от година техните привърженици воювали помежду си по суша и море. Казват, че водите между островите били толкова задръстени с трупове, че се появили стотици кракени, привлечени от кръвта.

Егон Таргариен сложил край на боевете. Спуснал се над островите в 2 г. СЗ на гърба на Балерион. С него дошли бойните флоти на Арбор, Планински рай и Ланиспорт и дори няколко дълги кораба от Мечи остров, пратени от Торен Старк. Железните, чийто брой се бил смалил от година братоубийствена война, оказали малко съпротива… всъщност много от тях приветствали идването на драконите. Крал Егон убил Корин Волмарк с Блекфайър и позволил на непълнолетния му син да наследи земите на баща си и замъка. На Стар Уик жрецът-крал Лодос, претендент за син на Удавения бог, призовал кракените от дълбините да се вдигнат и да повлекат на дъното корабите на нашествениците. Когато това не се случило, Лодос напълнил халата си с камъни и влязъл в морето, за да „потърся съвета на баща ми“. Хиляди го последвали. Подутите им проядени от раци трупове били изхвърлени на бреговете на Стар Уик в следващите години.