Джордж Мартин - Огън и кръв

Така приключило последното от делата за измяна, но тъмниците под Червената цитадела все още не били опразнени. Оставало да се реши съдбата на братята на лейди Лара Лото и Рогерио. Макар и невинни във върховна измяна, убийство и заговор, тримата все още били под обвинение в измама и кражба; рухването на банка Рогари довело до разоряването на хиляди, във Вестерос, както и в Лис. Макар и обвързани с дома Таргариен чрез брак, самите братя не били нито крале, нито принцове, и лордските им титли били само израз на празна учтивост. Лорд Мандърли и Великият майстер Мункун се съгласили: братята щели да бъдат съдени и наказани.

В това Седемте кралства доста изостанали от Свободния град Лис, където срутването на банка Рогари довело неизбежно до пълното разорение на дома, който Лисандро Великолепния съградил. Дворецът, който той завещал на дъщеря си Лисариа, бил секвестиран, заедно с именията на другите му деца и цялата им покъщнина. Шепа от търговските галери на Драко Рогари научили за падането на дома навреме, за да отклонят курса към Волантис, но за всеки спасен кораб девет били изгубени, заедно с товарите им и кейовете и складовете на Рогари. На лейди Лисариа били отнети златото ѝ, скъпоценните ѝ камъни и одежди, на лейди Мара — книгите ѝ. Фредо Рогари видял как магистрите секвестирали Благоуханната градина, докато се опитвал да я продаде. Робите му били продадени, наред с тези на братята му, законни или незаконни. Когато това се оказало недостатъчно да изплати повече от една десета от дълговете, оставени от фалиралата банка, самите Рогари били продадени в робство, заедно с децата им. Дъщерите на Фредо и Лисаро Рогари скоро щели да се озоват отново в Благоуханната градина, където си играели като деца, но като креватни робини, а не като собственици.

Лисаро Рогари, архитектът на разорението на фамилията, също не се измъкнал непокътнат. Той и евнусите му били заловени в градчето Волон Терис на Ройн, докато чакали лодка да ги прекара оттатък реката. Верни до края, Неопетнените загинали до един, сражавайки се да го защитят… но само двайсет останали с него (Лисаро взел сто, когато побягнал от Лис, но се принудил да продаде повечето по пътя), и те скоро се оказали заклещени и обкръжени в объркания кървав бой край кейовете. След като пленили Лисаро, го пратили надолу по реката до Волантис, където Триарсите го предложили на брат му Драко, за определена цена. Драко отказал и предложил на волантинците да го продадат в Лис. И тъй Лисаро Рогари го върнали в Лис, окован към гребло в трюма на волантински робски кораб.

По време на процеса, когато го попитали какво е направил с всичкото злато, което откраднал, Лисаро се засмял и започнал да сочи някои магистрати в залата, с думите: „Използвах го, за да подкупя този и този, и този, и този“, като посочил десетина, преди да го накарат да замълчи. Това не го спасило. Мъжете, които подкупил, гласували с останалите да го осъдят (и задържали подкупите също тъй, защото магистрите на Лис поставят алчността над честта, както е добре известно).

Лисаро бил осъден да го оковат гол на един стълб пред Храма на търговията, където на всички ограбени от него щяло да се позволи да го бият с камшик, броят на ударите, позволени на всяко лице, се определял от размера на загубите му. Така и станало. Записано е, че сестра му Лисариа и брат му Фредо били между тези, които се възползвали от камшика, докато други лисенци залагали за часа на смъртта му. Лисаро издъхнал на седмия час от първия ден на бичуването му. Костите му останали вързани за стълба три години, докато брат му Моредо не ги смъкнал и не ги прибрал във фамилната крипта.

В този случай поне лисенското правосъдие се оказало значително по-сурово от това в Седемте кралства. Мнозина във Вестерос щели с радост да видят Лото и Рогерио Рогари да понасят същата жестока съдба като Лисаро, защото срутването на банка Рогари разорило велики лордове, както и скромни търговци… но дори онези, които ги ненавиждали, не можели да предложат и троха доказателство било че са знаели за грабежите на брат им в Лис, или че по някакъв начин са се облагодетелствали от грабежите му.

Накрая банкерът Лото бил осъден за виновен в кражба, за взимане на злато и скъпоценни камъни, които не са негови, и невъзможност да ги върне при поискване. Лорд Мандърли му дал избор или да облече черното, или да му се отреже дясната ръка като на обикновен крадец.

— Тогава хвала на Индрос, аз съм левак — казал Лото и избрал осакатяването.