Джордж Мартин - Огън и кръв

Няколко въпроса все още се обсъждали, когато най-сетне настъпил именният ден на крал Егон. Голямо пиршество щяло да се даде същата вечер в тронната зала, а древната Гилдия на алхимиците обещала представления на пиромантика, каквито владението никога не е виждало.

Още било утро обаче, когато крал Егон влязъл в залата на съвета, където лорд Торен и регентите обсъждали дали да включат Тъмбълтън в обиколката, или не.

Четирима рицари придружили младия крал до залата на съвета. Също и Сандок Сянката, забулен и безмълвен, понесъл големия си меч. Злокобното му присъствие хвърлило траурна плащаница в залата. За миг дори Торен Мандърли загубил дар слово.

— Лорд Мандърли — казал крал Егон във внезапно настъпилата тишина, — моля бъдете така добър да ми кажете на каква възраст съм.

— На шестнайсет години сте днес — отговорил лорд Мандърли. — Пълнолетен мъж. Време е да вземете управлението на Седемте кралства в ръцете си.

— Да — казал крал Егон. — Седите на стола ми.

Студенината в тона му стъписала всекиго в залата, щял да напише Великият майстер Мункун години по-късно. Смутен и потресен, Торен Мандърли надигнал едрото си туловище от стола в челото на масата на съвета, озъртайки се притеснено към Сандок Сянката. Когато задържал стола за краля, казал:

— Ваша милост, говорехме за обхода…

— Няма да има никакъв обход — заявил крал Егон, след като седнал. — Няма да прекарам цяла година на кон, като спя в чужди легла и разменям празни любезности с пияни лордове, половината от които с радост биха ме видели мъртъв, ако това им спечели и грош. Ако някой има нужда да поговори с мен, ще ме намери на Железния трон.

Торен Мандърли настоял:

— Ваше величество, този обход би направил много и много, за да ви спечели обичта на народа.

— Смятам да дам на народа мир, храна и справедливост. Ако това няма да стигне, за да спечели обичта им, нека Гъбата направи обход. Или бихме могли да пратим танцуваща мечка. Някой веднъж ми каза, че простолюдието не обича нищо толкова много, колкото танцуващи мечки. Можете да отмените този пир тази вечер също така. Пратете лордовете да си ходят в замъците и дайте храната на гладните. Пълни кореми и танцуващи мечки ще бъде политиката ми. — После Егон се обърнал към тримата регенти. — Лорд Стакспиър, лорд Грандисон, лорд Мериуедър, благодаря ви за службата. Смятайте се за свободни да си ходите. Няма да се нуждая повече от регенти.

— А ще се нуждае ли ваша милост от Ръка? — попитал лорд Мандърли.

— Един крал трябва да има Ръка по свой избор — заявил Егон III и се изправил. — Вие ми служихте добре, несъмнено, както служихте на майка ми преди мен, но ви избраха моите лордове. Можете да се върнете в Бял пристан.

— На драго сърце, ваше величество — казал Мандърли с глас, който Великият майстер Мункун щял по-късно да нарече ръмжене. — Не съм пил приличен ейл, откакто съм дошъл в тази помийна яма, наречена замък.

При което смъкнал служебната си верига и я оставил на масата на съвета.

След по-малко от две седмици лорд Мандърли взел кораб за Бял пристан с малък антураж от заклети мечове и слуги… между които и Гъбата. Шутът, изглежда, заобичал едрия северняк и с радост приел предложението му за място в Бял пристан, вместо да остане с един крал, който рядко се усмихвал и никога не се смеел. „Бях шутът глупак, но никога толкова глупав, че да стоя с онзи глупак“, пише той.

Джуджето щяло да надживее младия крал, когото изоставил. По-късните томове на неговото „Свидетелство“, пълни с колоритни описания на живота му в Бял пристан, пребиваването му в двора на Морския лорд на Браавос, пътуването му до Пристанището на Ибин и годините, които прекарал сред пътуващите артисти на „Фъфлещата дама“, са ценни сами по себе си, макар и не толкова полезни за нашата цел тук… тъй че, за жалост, малкият човек с мръсния език трябва да отпадне от разказа ни. Макар и далеч не най-благонадеждният от хронистите, джуджето изрекъл истини, които никой друг не посмял да изрече, и освен това често пъти е забавен.

Гъбата ни казва, че платноходът, на който отплавал лорд Мандърли със свитата си, носел името „Веселият моряк“, но настроението на борда на кораба изобщо не било весело, когато поели на север към Бял пристан. Торен Мандърли изобщо не харесвал „онова намусено момче“, както дават да се разбере писмата до дъщерите му, нито щял някога да прости на краля безцеремонния начин, по който бил освободен, или начина, по който Негова милост „убил“ кралския обход, чието внезапно прекратяване негово благородие приел като дълбоко унизително лично оскърбление.