Мигове след като поел управлението на Седемте кралства в ръцете си, крал Егон III направил враг от един човек, който бил между неговите най-верни и предани слуги.
И тъй, управлението на регентите приключило със скимтене, и започнало тъжното царуване на Покрусения крал.
Родословия и фамилно дърво
Династията Таргариен |
Датирана по години след Завоеванието на Егон |
1-37 |
Егон I |
Завоевателя, Дракона |
37-42 |
Енис I |
Син на Егон I и Ренис |
42-48 |
Мегор I |
Жестокия, син на Егон I и Висения |
48-103 |
Джеерис I |
Стария крал, Помирителя; син на Енис |
103-129 |
Визерис I |
Внук на Джеерис |
129-131 |
Егон II |
Най-големият син на Визерис (Възкачването на Егон II било оспорено от неговата сестра Ренира, с десет години по-голяма. Двамата загинали във войната помежду им, наречена от певците Танца на драконите.) |
131-157 |
Егон III |
Драконовата гибел, син на Ренира (Последният от Драконите на Таргариен, умрял при царуването на Егон III.) |
157-161 |
Дерон I |
Младия дракон, Момчето крал, най-големият син на Егон III (Дерон завладял Дорн, но не успял да го задържи и умрял млад.) |
161-171 |
Белор I |
Възлюбения, Блажения; септон и крал, втори син на Егон III |
171-172 |
Визерис II |
По-млад брат на Егон III |
172-184 |
Егон IV |
Недостойния, най-големият син на Визерис (По-малкият му брат, принц Емон Драконовия рицар, бил шампион и според някои любовник на кралица Нерис.) |
184-209 |
Дерон II |
Добрия, син на кралица Нерис, от Егон или от Емон (Дерон вкарал Дорн във владението, като се оженил за дорнската принцеса Мирия.) |
209-221 |
Ерис I |
Втори син на Дерон II (не оставил потомство) |
221-233 |
Мекар I |
Четвърти син на Дерон II |
233-259 |
Егон V |
Невероятния, четвърти син на Мекар |
259-262 |
Джеерис II |
Втори син на Егон Невероятния |
262-283 |
Ерис II |
Лудия крал, единствен син на Джеерис II |
Тук родословната линия на Драконовите крале завършила, когато Ерис II бил детрониран и убит, заедно с неговия наследник, принца на Короната Регар Таргариен, убит от Робърт Баратеон на Тризъбеца.
Средновековен закон за наказание за кражба: удавяне в яма за жена и обесване за мъж. — Б.пр.
Право на господаря феодал на консумация на първата брачна нощ. — Б.пр.
В „Пир за врани“ (издание на „Бард“ от 2006 г.) е Проклятие . — Бел. Dave
Или поне така е описано противопоставянето при портите на Драконов камък от Великия майстер Бенифер, който бил там и го засвидетелствал. От онзи ден до днес тази приказка е била любима за влюбени девици и техните скуайъри из целите Седем кралства и не един бард е възпял доблестта на Кралската гвардия, седем мъже в бели плащове, опълчили се на петдесет. Всички тия приказки обаче пренебрегват присъствието на гарнизона на замъка; стигналите до нас архиви сочат, че двайсет стрелци и още толкова гвардейци били разквартирувани в Драконов камък по това време, под командването на сир Мерел Бълок и синовете му Алин и Хауард. На чия страна са били те по това време и каква роля са могли да изиграят в един конфликт никога няма да се узнае, но да се предполага, че Седмината на краля са стояли сами, е може би прекалено.
Трябва да се отбележи, за да не бъдем обвинени в пропуск, че през 50 г. СЗ във Вестерос имало четвърта кралица. Два пъти овдовялата кралица Елинор от дома Костейн, която намерила крал Мегор мъртъв на Железния трон, била напуснала Кралски чертог след въздигането на Джеерис. Облечена в халата на каеща се грешница и придружавана само от една слугиня и един верен войник, тя се запътила към Орлово гнездо в Долината на Арин да посети най-големия от тримата си сина от сир Тео Болинг, а оттам отишла в Планински рай в Предела, където вторият ѝ син бил осиновен от лорд Тирел. След като се успокоила, че живеят в благополучие, бившата кралица си върнала най-малкия син и се оттеглила в седалището на баща си в Три кули в Предела, където заявила, че ще преживее кротко и мирно остатъка от живота си. Съдбата и крал Джеерис имали други планове за нея, както ще разкажем по-късно. Тук е достатъчно да кажем, че кралица Елинор не изиграла никаква роля в събитията от 50 г. СЗ.
Читать дальше