Джордж Мартин - Огън и кръв

Нищо изобщо не могло да се докаже против брат му Рогерио, но лорд Мандърли все пак го осъдил на седем удара с камшик.

— За какво? — попитал го слисан Рогерио.

— За това, че си трижди проклет лисенец — отвърнал Торен Мандърли.

След като присъдите били изпълнени, и двамата братя напуснали Кралски чертог. Рогерио затворил бардака си, разпродал сградата, килимите, завесите, леглата и друга мебелировка, дори папагалите и маймуните, и с така припечелените пари си купил кораб, голям платноход, който нарекъл „Дъщерята на русалката“. Така къщата му с възглавници се преродила, този път с платна. През следващите години Рогерио плавал из Тясното море и продавал вино с подправки, екзотични храни и плътско удоволствие на гражданите на големи пристанища, както и на скромни рибарски селца. Неговият брат Лото, останал с една ръка по-малко, го взела лейди Саманта, любовницата на лорд Лайънъл Хайтауър, и го върнала със себе си в Староград. Хайтауър не доверили нито една жълтица злато на лисенците и така останали един от най-богатите домове в цял Вестерос, втори може би само след Ланистърите в Скалата на Кастърли, и лейди Сам помислила как да вложи най-изгодно златото. Така се родила Банката на Староград, която направила дома Хайтауър още по-богат.

(Моредо Рогари, най-големият от тримата братя, които дошли с лейди Лара в Кралски чертог, бил в Браавос по време на процесите и преговарял с управителите на Желязната банка. Преди годината да изтече щял да отплава за Тирош, тъпкан с браавоско злато, за да наеме кораби и мечове за нападение на Лис. Това обаче е разказ за друго време, извън настоящия ни обхват.)

Крал Егон III нито веднъж не се появил да седне на Железния трон по време на процесите на братята, но принц Визерис идвал всеки ден и седял до жена си. Какво е мислила Лара от Лис за правосъдието на Ръката, нито Гъбата, нито дворцовите хроники могат да ни кажат, освен вметването, че се разплакала, когато лорд Торен произнесъл присъдата си.

Скоро след това лордовете започнали да си заминават, всеки за своето седалище, и животът в Кралски чертог продължил както преди, под новите регенти и кралската Ръка… макар и повече второто, отколкото първото. „Боговете избраха новите ни регенти — отбелязва Гъбата — и май боговете са точно толкова тъпи, колкото лордовете.“ Не греши. Лорд Стакспиър обичал да излиза на лов със соколи, лорд Мериуедър обичал да пирува, а лорд Грандисон обичал да спи и всеки от тях мислел, че другите двама са глупаци, но в крайна сметка било без значение, защото Торен Мандърли се оказал честна и способна Ръка и с основание казват, че бил безцеремонен и амбициозен, но честен. Крал Егон така и не изпитал топло чувство към него, но Негова милост нямал доверчив характер, а събитията от изминалата година само задълбочили подозренията му. Нито за лорд Торен би могло да се каже, че е уважавал особено краля, когото наричал „намусеното момче“ в писмата до дъщеря си в Бял пристан. Мандърли обаче харесвал принц Визерис, а кралица Денера обикнал като свое дете.

Макар регентството на северняка да било сравнително кратко, изобщо не било безметежно. Със значителната помощ на Позлатения сокол Айзембард Арин Мандърли направил голяма данъчна реформа, като осигурил повече приход за Короната и известно облекчение за доказалите, че са понесли загуби от ограбването на банката Рогари. С лорд-командира отново довел броя на Кралската гвардия до седем, като връчил бели плащове на сир Едмънд Уорик, сир Денис Уитфилд и сир Аграмур Коб, за да попълнят местата на Марстън Води, Мервин Цветя и Амори Пийки. Официално отхвърлил договора, който Алин Дъбов юмрук подписал, за да гарантира освобождаването на принц Визерис, на основанието, че споразумението било направено не със Свободния град Лис, а с дома Рогари, за който не можело повече да се каже, че съществува.

След като сир Гарет Лонг отишъл на Вала, Червената цитадела се нуждаела от нов учител по оръжия. Лорд Мандърли назначил един чудесен фехтовач на име сир Лукас Лотсън. Внук на странстващ рицар, сир Лукас бил търпелив учител и скоро станал фаворит на принц Визерис, и дори си спечелил известно уважение от страна на вечно недоволния крал Егон. За лорд-изповедник Мандърли поставил майстер Роули, розовобузест младеж, наскоро пристигнал от Староград, където учил под наставничеството на архимайстер Сандеман, смятан за най-мъдрия лечител в историята на Вестерос. Великият майстер Мункун го убедил да назначи Роули. „Човек, който знае как да облекчава болка, също тъй ще знае как да я нанесе — казал той на Ръката, — но също така е важно да имаме лорд-изповедник, който гледа на работата си като на дълг, а не като на удоволствие.“