Джордж Мартин - Огън и кръв

Следователно трябва да се зададе въпросът: защо Марстън Води просто не е завзел укреплението с щурм? Имал е повече от достатъчно хора. Макар че някои щели да загинат от Сандок и другите лисенци, в крайна сметка дори Сянката щял да бъде надвит. И все пак Ръката се сдържал, като продължавал опитите да приключи „тайната обсада“ (както по-късно щяло да стане известно това противопоставяне) с думи, когато мечовете най-вероятно щели го доведат до бърз свършек.

Някои ще кажат, че неохотата на сир Марстън била просто проява на страхливост, че се е страхувал да се изправи срещу меча на лисенския великан Сандок. Това не изглежда вероятно. Понякога се подхвърля, че защитниците на Твърдината на Мегор (самият крал по някои описания, брат му, или други) заплашвали да обесят техния пленен рицар от Кралската гвардия при първия знак за атака… но Гъбата нарича това „долна лъжа“.

Най-вероятното обяснение е най-простото. Марстън Води не бил нито велик рицар, нито добър мъж, съгласни са повечето изследователи. Макар и незаконороден, той постигнал рицарство и скромно място в обкръжението на крал Егон III, но издигането му вероятно щяло да свърши дотам, ако не било родството му с рибари на Драконов камък, което накарало Ларис Стронг да го избере над сто по-добри рицари да укрие краля при господството на Ренира. В годините след това Води наистина се изкатерил високо, ставайки лорд-командир на Кралската гвардия над рицари от по-добро потекло и далеч по-прочути. Като Ръката на краля щял да бъде най-могъщият човек във владението, докато Егон III стигнел до пълнолетие… но при затруднението той се поколебал, обременен от клетвите си и от собствената си чест на копеле. Тъй като не искал да опозори белия плащ, който носел, заповядвайки нападение срещу краля, когото се бил заклел да защитава, сир Марстън избегнал стълбите, куките и щурмовете и продължил да разчита на благоразумни думи (и може би на глада, защото провизиите в укреплението скоро щели да се изчерпат).

На заранта на дванайсетия ден от тайната обсада Тадеус Роуан бил изведен напред във вериги, за да изповяда престъпленията си.

Септон Бернард изредил подробно приписаните на лорд Роуан грехове: взимал подкупи под формата на злато и момичета (екзотични създания от „Русалката“, казва Гъбата, колкото по-млади, толкова по-добре), пратил Моредо Рогари в Долината, за да лиши сир Арнолд Арин от законното му наследство, заговорничил с Дъбов юмрук, за да свалят Ънуин Пийки като Ръка на краля, помогнал да се ограби банката Рогари на Лис, с което измамил и разорил много „добри и верни хора на Вестерос от благороден род с високо положение“, назначил собствения си син на команден пост, за който той бил явно недостоен, което довело до смъртта на хиляди в Лунните планини.

Най-ужасното от всичко, негово благородие бил обвинен в заговор с тримата Рогари да отровят крал Егон и неговата кралица, за да поставят принц Визерис на Железния трон с Лара от Лис за негова кралица.

— Използваната отрова се нарича Сълзите на Лис — заявил Бернард, твърдение, което Великият майстер Мункун след това потвърдил. — Въпреки че Седемте ви спасиха, ваше величество — заключил Бернард, — мръсният заговор на лорд Роуан отне живота на вашия млад приятел Гемон.

Когато септонът завършил декламацията си, сир Марстън Води казал:

— Лорд Роуан е признал всички тези престъпления. — И подканил лорд-изповедника Джордж Грейсфорд да изведе затворника напред.

С пранги на глезените и в тежки вериги, с лице толкова насинено и подпухнало, че неузнаваемо, лорд Тадеус не помръднал отначало, докато лорд Грейсфорд не го боднал с върха на камата си, при което той заговорил с хриплив глас:

— Сир Марстън казва истината, ваша милост. Признал съм всичко. Лото ми обеща петдесет хиляди дракона, когато деянието бъде извършено, и още петдесет, когато Визерис вземе трона. Отровата ми беше дадена от Рогерио.

Толкова колебливо говорел, толкова размазани били думите, че някои на бойниците помислили, че негово благородие е пиян, докато Гъбата не изтъкнал, че всичките му зъби липсвали.

Крал Егон III онемял от признанието. Единственото, което можело да направи момчето, било да стои и да гледа втренчено, с такова отчаяние на лицето, че Гъбата се уплашил, че Негова милост всеки момент ще скочи от бойниците върху шиповете долу, за да иде при първата си кралица.