Джордж Мартин - Огън и кръв

Тогава търпението на сир Амори Пийки се изчерпало. Не можел да си позволи да бъде спрян от две момчета, едно на петнайсет и едно на тринайсет, по-голямото невъоръжено.

— Достатъчно — казал той и заповядал на хората си да отдръпнат момчетата настрана. — Бъдете внимателни с тях и гледайте никой от двамата да не пострада от ръцете ви.

— Това е на вашата глава, сир — предупредил принц Визерис. Забил брадвата си дълбоко в дървото на подвижния мост, отдръпнал се назад и заявил: — Не се приближавайте повече от тази брадва, или ще умрете.

Кралят го хванал за рамото и го дръпнал назад в укреплението, а на подвижния мост пристъпила сянка.

Сандок Сянката дошъл от Лис с лейди Лара, дар от нейния баща, магистър Лисандро. Чернокож и чернокос, извисявал се на близо седем стъпки. Лицето му, което често държал скрито зад черно копринено було, представлявало купчина тънки бели белези, а устните и езикът му били отрязани, заради което бил ням и грозен на вид. Разправяли за него, че бил победителят в сто битки в ямите на смъртта в Мийрийн, че веднъж разкъсал гърлото на противник със зъби, след като мечът му бил строшен, че пиел кръвта на мъжете, които убивал, че в ямите е убивал лъвове, мечки, вълци и двукраки дракони без никакво оръжие освен камъните, които намерел на пясъците.

Такива приказки се разрастват с времето и не можем да знаем на колко от всичко това може да се вярва, ако изобщо. Макар Сандок да не можел да чете и да пише, според Гъбата той обичал музика и често седял в сенките на спалнята на лейди Лара и свирел сладки тъжни ноти на някакъв странен инструмент от златисто дърво и слонова кост, който се издигал високо почти колкото него. „Можех понякога да накарам дамата да се засмее, макар че тя не разбираше повече от няколко думи на нашия език — казва шутът, — но свирнята на Сянката винаги я разплакваше и колкото и да е странно, на нея това ѝ харесваше повече.“

Друг вид музика засвирил Сандок Сянката при портите на Твърдината на Мегор, когато стражите на сир Амори връхлетели срещу него с меч и копие. Онази нощ инструментите, които той избрал, били висок черен щит от нощно дърво и варена кожа и голям извит меч с дръжка от драконова кост, чието черно лезвие блестяло на светлината на факлите с откроимите вълни на валирианска стомана. Враговете му връхлетели с вой, проклятия и викове, но Сянката не издал нито звук, освен със стоманата си, плъзгал се през тях безшумно като котка, острието му свирело наляво и надясно и нагоре и надолу, пускало кръв с всеки срез, посичало през ризниците им все едно, че били облечени в пергамент. Гъбата, който твърди, че е видял битката от покрива горе, свидетелства, че „не приличаше толкова на бой с меч, колкото на селяк, жънещ жито. С всеки удар падаха още стръкове, но тези стръкове бяха живи хора, които крещяха и проклинаха, докато падаха“. На мъжете на сир Амори не им липсвало кураж и някои доживявали достатъчно, за да нанесат и те удари, но Сянката, вечно в движение, поемал остриетата им с щита си, после със същия този щит ги изтласквал назад и през моста върху жадните за кръв железни шипове долу.

Нека да се каже следното за сир Амори Пийки: неговата смърт не е опозорила Кралската гвардия. Трима от хората му били мъртви, когато Пийки извадил меча си от ножницата. „Беше облечен в бяла люспеста броня под бялото му наметало — казва ни Гъбата, — но шлемът му беше открит на лицето и не беше взел щит, и Сандок го накара да отговаря горчиво за тези липси.“ Сянката го превърнал в танц, казва шутът; между всяка нова рана, която нанасял на сир Амори, убивал един от останалите му слуги, преди да се обърне отново срещу белия рицар. Все пак Пийки продължавал да се бие с упорита храброст и малко преди края, за половин миг, боговете му дали шанса, когато последният от стражите му успял някак да докопа с ръка меча на Сандок и го издърпал от хватката на Сянката, преди да се изтърколи от моста. Вече на колене, сир Амори се надигнал залитайки и нападнал обезоръжения си противник.

Сандок измъкнал бойната брадва на Визерис от дървото, където принцът я забил, и разцепил главата и шлема на сир Амори на две, от гребена до предпазителя на шията. След като оставил трупа да се катурне долу на шиповете, Сянката се забавил колкото да избута мъртвите и издъхващи от подвижния мост, преди да се оттегли в Твърдината на Мегор, при което кралят заповядал да вдигнат моста, да спуснат портикула и да залостят вратите. Замъкът в замъка останал защитен.