Джордж Мартин - Огън и кръв

Но ако наистина Безликите са извършили тези деяния, по чия поръка са действали? Желязната банка на Браавос била заподозряна, както и архонтът на Тирош Ракалио Риндун и различни търговски принцове и магистри на Лис, за които се знаело, че негодували под „кадифената тирания“ на Лисандро Великолепния. Някои стигнали дотам, че да предположат, че Първият магистър е премахнат от собствените му синове (бил баща на шестима законни синове, три дъщери и шестнайсет копелета). Но братята били премахнати толкова ловко, че дори и фактът на убийство не могъл да бъде доказан.

Нито един от постовете, които Лисандро заемал в Лис, не бил наследствен. Разяденият му от раците труп едва-що бил извлечен от морето, когато старите му врагове, лъжливи приятели и някогашни съюзници започнали борбата да го наследят.

При лисенците, вярно е казано, войните се водят с коварства и отрови вместо с армии. През остатъка от онази кървава година магистрите и търговските принцове на Лис изпълнявали убийствен танц, издигали се и падали почти на всеки две седмици. Най-често паданията им били фатални. Торео Хаен бил отровен с неговата съпруга, неговата любовница, неговите дъщери (една от които била девицата, чието оскъдно облекло предизвикало такъв скандал на Бала на Девичия ден), братя и поддръжници на пира, който дал, за да отпразнува издигането си до първи магистър. Сивларио Пендерис бил пронизан в окото, докато напускал Храма на търговията, а неговият брат Перено бил удушен с гарота в къща с възглавнички, докато една робиня го задоволявала с устата си. Гонфалониерът 18 18 Най-авторитетната обществена длъжност в средновековна и ренесансова Италия. — Б.пр. Морео Дагареон бил убит от собствената си елитна охрана, а Матено Ортис, ревностен поклонник на богинята Пантера, бил разкъсан и частично изяден от скъпата на сърцето му пума, когато вратата на клетката ѝ останала необяснимо отворена една нощ.

Въпреки че децата на Лисандро не можели да наследят постовете му, дворецът му минал на дъщеря му Лисариа, корабите на сина му Драко, къщата му с възглавнички на сина му Фредо, библиотеката на дъщеря му Мара. Цялото му потомство получило дялове от богатството, представлявано от банката Рогари. Дори копелетата му получили дялове, макар и по-малки от полагащите се на законните му синове и дъщери. Ефективният контрол на банката обаче бил поверен на най-големия син на Лисандро Лисаро… за когото вярно е написано, „имаше два пъти по-голяма амбиция от тази на баща си и два пъти по-малко способности от тези на баща си“.

Лисаро Рогари имал амбицията да управлява Лис, но нямал нито ума, нито търпението в бавното трупане на богатство и власт, каквито имал баща му. След като около него съперниците мрели, първият ход на Лисаро бил да обезопаси собствената си особа, като закупил хиляда Неопетнени от търговците на роби на Ащапор. Тези евнуси воини били прочути като най-отличните войници пехотинци на света и освен това били обучавани в абсолютно подчинение, тъй че на господарите им не се налагало никога да се боят от непокорство или измяна.

След като се обкръжил с тези защитници, Лисаро осигурил избирането си за гонфалониер, като спечелил простолюдието с пищни забавления и магистратите с подкупи по-големи от всичко, които били виждали. Когато тези разходи изчерпали личното му богатство, започнал да отклонява злато от банката. Намерението, както разкрил по-късно, било да предизвика кратка победоносна война с Тирош или с Мир. Понеже бил гонфалониер, славата щяла да се припише на него и да му даде възможност да спечели длъжността на първи магистър. След като оплячкосал Тирош или Мир, щял да спечели достатъчно злато, за да възстанови фондовете, взети от банката, и да стане най-богатия човек в Лис.

Било е глупашки план и бързо бил осуетен. Легендата твърди, че хора на Желязната банка на Браавос първи предположили, че банка Рогари може би е нестабилна, но който и да я е пуснал първи, приказката скоро се разчула из целия Лис. Градските магистрати и търговските принцове започнали да искат връщане на депозитите си; няколко отначало, после все повече и повече, докато от трезорите на Лисаро не потекла река от злато… река, която съвсем скоро пресъхнала. По това време самия Лисаро вече го нямало. Изправен пред разорение, той избягал от Лис посред нощ с три креватни робини, шестима слуги и стотина от неговите Неопетнени, като изоставил жена си, дъщерите си и двореца си. Разбираемо притеснени, магистратите веднага се задействали да завземат банката, но открили, че от нея не е останало нищо освен куха черупка.