Джордж Мартин - Огън и кръв

През първата четвъртина на 135 г. СЗ две забележителни събития били повод за голяма радост из Седемте кралства на Вестерос. На третия ден от третата луна на същата година народът на Кралски чертог се събудил за гледка, каквато не била виждана от мрачните времена на Танца: дракон в небесата над града. Лейди Рена, на деветнайсет години, за първи път яхнала своя дракон, Утро. В този първи ден тя направила кръг над града, преди да се върне на Драконовата яма, но оттогава насетне ставала все по-смела и летяла все по-надалече.

Само веднъж обаче Утро на Рена кацнала в Червената цитадела, защото и най-големите усилия на принц Визерис не могли да убедят неговия брат краля да дойде и да види полета на сестра си (макар кралица Денера толкова да се зарадвала от Утро, че я чули да казва, че и тя иска дракон). Скоро след това Утро понесла лейди Рена над залива Черна вода до Драконов камък, където, както тя казала, „драконите и тези, които ги яздят, ги приемат най-радушно“.

По-малко от две седмици след това Лара от Лис родила син, първородното дете на принц Визерис. Майката била на двайсет години, бащата — само на тринайсет. Визерис нарекъл детето Егон на своя брат, краля, и сложил драконово яйце в люлката му, както станало обичайно за всички законородени деца на дома Таргариен. Егон бил помазан със седемте масла от септон Бернард в кралската септа, а камбаните на града закънтели в чест на раждането му. Дарове били пратени от всяко кътче на владението, макар и не толкова разкошни като дарените на бебето от неговите лисенски роднини. В Лис Лисандро Великолепния обявил ден на пиршество в чест на внука си.

Но още посред радостта започнали да се чуват недоволни приказки. Този нов син на дома Таргариен бил помазан във Вярата, но много скоро градът чул, че майка му възнамерявала да поръча да бъде благословен и от нейните богове, и по улиците на Кралски чертог започнали да се носят слухове за скверни церемонии в „Русалката“ и кръвно жертвоприношение в Твърдината на Мегор. Неприятността би могла да свърши дотук, само с приказки, но скоро след това градът и кралската фамилия били сполетени от поредица от бедствия, които следвали толкова бързо едно след друго, че дори хора, които се подигравали с боговете, като Гъбата, започнали да се питат дали Седемте не са се обърнали срещу дома Таргариен и Седемте кралства в гнева си.

Първото знамение за идващите мрачни времена било видяно на Дрифтмарк, когато драконовото яйце, подарено на Лена Веларион при раждането ѝ, се разпукало и излюпило. Гордостта и радостта на родителите ѝ обаче бързо се изпепелила; драконът, който изпълзял от черупката, бил чудовищен, безкрил червей, бял като личинка и сляп. Мигове след излюпването съществото се нахвърлило върху бебето и откъснало кървав къс от ръката му. Когато Лена изпищяла, лорд Дъбов юмрук изтръгнал „дракона“ от нея, хвърлил го на пода и го насякъл на парчета.

Вестта за това чудовищно драконово раждане и кървавото му нападение била много притеснителна за крал Егон и скоро довела до сърдити слова между Негова милост и брат му. Принц Визерис все още имал своето драконово яйце. Макар така и да не се разпукало, принцът го държал до себе си през годините на изгнание и плен, защото значело много за него. Когато Егон заповядал никакво драконово яйце да не се допуска в замъка му, Визерис много се разгневил. Все пак кралската воля надделяла, както и трябва; яйцето било пратено на Драконов камък, а принц Визерис отказвал да говори с крал Егон един лунен кръг.

Негова милост бил много притеснен от разправията с брат си, казва ни Гъбата, но случилото се след това го наскърбило и опустошило. Крал Егон се радвал на кротка вечеря в солария си със своята малка кралица Денера, а приятелят му Гемон Светлокосия и джуджето ги забавлявали с някаква глупава песен за мечок, който пиел твърде много, когато момчето копеле започнало да се оплаква от спазми в корема.

— Тичай да доведеш Великия майстер Мункун — заповядал кралят на Гъбата.

Докато шутът се върне с Великия майстер, Гемон рухнал, а кралица Денера стенела:

— И мен коремът ме боли.

Гемон отдавна служел не само като виночерпец, но и като дегустатор на храната на крал Егон, и Мункун скоро заявил, че двамата с малката кралица били жертви на отравяне. Великият майстер дал на Денера силно очистително, което най-вероятно спасило живота ѝ. Повръщала неудържимо през цялата нощ, ридаела и се гърчела от болка, и била твърде изцедена и изтощена, за да може да стане от леглото си на следващия ден, но се очистила. Мункун обаче закъснял за Гемон Светлокосия. Момчето умряло за един час. Роден като копеле в бардак, „Кралят Путчица“ царувал кратко над кралството си на един хълм през Луната на лудостта, видял как убили майка му и служил на Егон III като виночерпец, изкупителна жертва и приятел. Смятало се, че бил на девет години при смъртта си.