Джордж Мартин - Огън и кръв

Сир Джофри обаче бил едва четвърти братовчед по степен. Много по-близък по кръв бил първият братовчед на лейди Джейни, сир Арнолд Арин, който на два пъти се опитал да я свали. Затворен след втория си провален бунт, сир Арнолд вече бил доста луд след дълги години в небесните килии на Орлово гнездо и тъмниците под Лунните порти… но неговият син сир Елдрик Арин бил със здрав ум, хитър и амбициозен, и сега настоял за правата на баща си. Много лордове на Долината се стекли под знамената му, с настояването, че отдавна установените закони за наследство не може да бъдат пренебрегнати по „каприза на една умираща жена“.

Трети претендент изникнал в лицето на някой си Айзембард Арин, патриарх на Арините в Града на гларуса, още по-далечен клон на онзи велик дом. След като се отделили от благородните си родственици при царуването на крал Джеерис, Арините в Града на гларуса се заели с търговия и забогатели. Някои се шегували, че соколът на герба на Айзембард бил направен от злато, и той скоро станал известен като Позлатения сокол. Сега Айзембард използвал това богатство, за да подкупи по-дребни лордове, които да подкрепят претенцията му, и да докара наемници от другия край на Тясното море.

Лорд Роуан направил каквото могъл да облекчи тези злочестини, като заповядал на Ланистърите да се изтеглят от Железните острови, откарал храна до Севера и повикал претендентите Арини в Кралски чертог да заявят исканията си пред регентите, но усилията му в голяма степен били неефикасни. Ланистърите, както и Арините, пренебрегнали нарежданията му, а храната, която пристигнала в Бял пристан, била твърде малко, за да облекчи глада. Макар и харесвани, нито Тадеус Роуан, нито момчето, на което той служел, не вдъхвали страх. Докъм края на годината мнозина в двора започнали да шепнат, че не регентите управляват владението, а по-скоро сарафите на Лис.

Макар и дворът, и градът все още безумно да обичали брата на краля, онова умно галантно момче Визерис, същото не можело да се каже за неговата лисенска съпруга. Лара Рогари отседнала в Червената цитадела, но в сърцето си останала дама от Лис. Въпреки че владеела до съвършенство валириански и диалектите на Мир, Тирош и Стар Волантис, в добавка към лисенската ѝ реч, лейди Лара не направила никакво усилие да научи Общата реч и предпочитала да разчита на преводачи, за да огласява желанията си. Всичките ѝ дами били лисенки, както и слугите ѝ. Всичките дрехи, които носела, идвали от Лис, дори бельото ѝ; корабите на баща ѝ доставяли най-последните лисенски моди три пъти годишно. Имала дори своя лична охрана. Лисенски мечове я пазели ден и нощ, под командването на брат ѝ Моредо и един ням с гигантски ръст от бойните ями на Мийрийн, наречен Сандок Сянката.

Всичко това дворът и кралството може да са приемали за известно време, ако лейди Лара не настояла също така да запази своите богове. Не зачитала култа към Седемте, нито старите богове на северняците. Запазила почитанието си за някои от многобройните богове на Лис: шестгърдата котка богиня Пантера, Индрос на Здрача, който бил от мъжки пол денем и от женски нощем, бледоликото дете Бакалон на Меча, безликия Саагел, даващия болка.

Нейните дами, слуги и охрана понякога се включвали, когато лейди Лара извършвала култовите ритуали в чест на тези странни древни божества. Котки, влизащи и излизащи от покоите ѝ, се виждали толкова често, че хората започнали да говорят, че били шпиони, мъркащи ѝ с тихите си гласчета за всичко, ставащо из Червената цитадела. Говорело се дори, че самата Лара можела да се превръща в котка и да скита из каналите и по покривите на града. Скоро се появили още по-мрачни слухове. Поклонниците на Индрос уж можели да се превръщат от мъж в жена и от жена в мъж чрез любовните актове и се ширели приказки, че нейно благородие често се възползвала от тази способност на оргии по здрач, за да може да посещава бардаците по Улицата на коприната като мъж. И всеки път, когато се изгубело дете, невежите се споглеждали и говорели за ненаситната жажда за кръв на Саагел.

Още по-малко обичани от Лара от Лис били тримата братя, които дошли с нея в Кралски чертог. Моредо командвал охраната на сестра си, докато Лото се заел да учреди клон на банка Рогари на върха на Хълма на Висения. Рогерио, най-младият, отворил разкошна „къща с възглавнички“, наречена „Русалката“, до Речната порта и я напълнил с папагали от Летните острови, маймуни от Соториос и сто екзотични момичета (и момчета) от всяко кътче на земята. Макар услугите им да стрували десеторно повече, отколкото всеки друг бардак дръзвал да взима, на Рогерио никога не му липсвали клиенти. Велики лордове и обикновени търговци говорели за красотите и чудесата, намиращи се зад резбованите и изрисувани врати на „Русалката“… включително, според някои, и една истинска русалка. (Почти всичко, което знаем за неизброимите чудеса на „Русалката“, е дошло до нас от Гъбата, който единствен от нашите хронисти е готов да признае, че лично е посещавал бардака по много поводи и се е наслаждавал на множеството му удоволствия в пищно обзаведени помещения.)