Джордж Мартин - Огън и кръв

През 129 г. СЗ, ще припомним, кралица Ренира пратила двамата си най-малки синове в Пентос, за да не пострадат, но корабът, който ги носел през Тясното море, навлязъл в зъбите на бойна флота от Триархията. Докато принц Егон избягал на дракона си Буреносец, принц Визерис го пленили. Скоро последвала Битката при Гърлото и след като нищо не се чуло оттогава за младия принц, сметнали го за мъртъв. Никой не можел дори да каже със сигурност на кой кораб е бил.

Но макар мнозина да загинали при Гърлото, Визерис Таргариен не бил сред тях. Корабът, носещ малкия принц, оцелял и докретал до дома в Лис, където Визерис се оказал пленник на великия адмирал на Триархията Шарако Лохар. Поражението обаче опозорило Шарако и самият лисенец скоро се оказал обкръжен от врагове стари и нови, жадни да го свалят от власт. В отчаяната си нужда от пари и съюзници той продал момчето на някакъв си магистър от същия град на име Бамбаро Базани, срещу злато с теглото на Визерис и обещание за поддръжка. Последвалото убийство на опозорения адмирал изкарало на повърхността напреженията и съперничествата между Трите дъщери и дълго тлеещите негодувания изригнали в насилие с поредици от убийства, които скоро довели до открита война. Сред последвалия хаос магистър Бамбаро помислил, че е благоразумно да опази придобивката си временно скрита, за да не му я изтръгне от ръцете някой от съгражданите му лисенци или съперници от друг град.

С Визерис се отнасяли добре по време на пленничеството му. Макар да му било забранено да напуска имението на Бамбаро, имал си свои лични покои, споделял трапезата с магистъра и семейството му, имал наставници, които да го учат на езици, литература, математика, история и музика, и дори учител по оръжия, който да го обучава във фехтовка, в което изкуство скоро се отличил. Широко разпространено е убеждението (макар и никога недоказано), че намерението на Бамбаро било да изчака края на Танца на драконите и тогава или да върне срещу откуп принц Визерис на майка му (в случай, че Ренира излезе победителка), или да продаде главата му на чичо му (ако Егон II се окажел победител).

Но след като Лис претърпял поредица от съкрушителни поражения във Войната на дъщерите, тези планове били осуетени. Бамбаро Базани умрял в Оспорваните земи през 132 г. СЗ, когато наемническата чета, която водел срещу Тирош, се обърнала против него поради спор с плащането. При смъртта му се разкрило, че бил натрупал огромен дълг, и кредиторите му отнели имението. Жена му и децата му били продадени в робство, а обзавеждането му, дрехи, книги и други ценности, включително малкият принц пленник, минали в ръцете на друг благородник, Лисандро Рогари.

Лисандро бил патриархът на богата и могъща банкова и търговска династия, чиито родословни линии можели да се проследят назад чак до Валирия преди Ориста. Между многото други собствености фамилията Рогари притежавала една прочута „къща с възглавнички“, „Благоуханната градина“. Визерис Таргариен бил толкова възхитителен, че според някои Лисандро Рогари размислял дали да не го вкара в работа като куртизанка… докато момчето не разкрило самоличността си. Щом разбрал, че държи в ръцете си принц, магистърът бързо преразгледал плановете си. Вместо да продава услугите на принца, го оженил за най-младата си дъщеря, лейди Лара Рогари, която щяла да стане известна в историите на Вестерос като Лара от Лис.

Случайната среща между Алин Веларион и Дразенко Рогари в Слънчево копие осигурила идеалната възможност принц Визерис да бъде върнат на неговия брат… но не е в характера на никой лисенец да прави подарък от нещо, което би могло да се продаде, тъй че първо било необходимо Дъбов юмрук да дойде в Лис и да се съгласи с условията на Лисандро Рогари. „За владението щеше да е по-добре, ако на онази маса беше майката на лорд Алин вместо лорд Алин“, отбелязва Гъбата, и с основание. Дъбов юмрук не го бивало в пазарлъците. За да получи принца, негово благородие се съгласил Железният трон да заплати откуп от сто хиляди златни дракона, да не вдига оръжие срещу дома Рогари или неговите интереси за сто години, да повери на банка Лис на Рогари сумите, които в момента били депозирани в Желязната банка на Браавос, да даде лордски титли на трима от по-младите синове на Лисандро и… над всичко… да се закълне в честта си, че бракът между Визерис Таргариен и Лара Рогари няма да бъде разтрогнат по никакъв повод. На всичко това лорд Алин Веларион се съгласил и го утвърдил със своя подпис и печат.